Насила хубост не става – тази поговорка важи и за опитите на родителите да накарат децата си да четат. Моето мнение е, че личният пример е най-важен. Детето от малко трябва да вижда, че четете книги. Не документи, свързани с работата, а именно книги.

Дори си мисля, че едно дете е добре да се научи да чете още преди да е тръгнало на училище. Мама и тате трябва да му отделят малко внимание и сами да го научат. Така четенето ще започне не като нещо задължително, което правиш насила в училище, а постепенно, като игра между родител и дете. Доколкото съм запозната, в училище вече се учи чужд език още от първи клас, което поначало е нещо хубаво, защото децата ще свикнат по-отрано с него, но пък така си мисля, че вниманието им се раздвоява между българския и чуждия език. Затова е добре още отпреди това да свикнат с четенето на български.

Как една книга може да привлече едно малко дете? Ами с картинки, защото на този етап на тях буквите нищо не им говорят. Миналия ден попаднах на една книжка в книжарницата – „Приказка за котката“ (Ню Медиа Груп я издава). Забелязах, че е добре илюстрирана, а консултантката ми каза, че издателството на Светльо Кантарджиев е решило да я направи с подобрени и повече картинки. Аз понеже обичам котки, а и защото ми направи добро впечатление на пръв поглед, си я купих за себе си :).

Детска книжка отдавна не бях чела, особено такава като тези на издателството на Светльо Кантарджиев, така че това си беше едно разнообразие за мен. Такива книги се четат с лекота и оставят едно приятно чувство след себе си като затвориш последната страница. Тази не беше изключение :).