Песимистична теория за Българския преход

В навечерието на 10 ноември и като един буден гражданин на Република България няма как да не си задам въпроса: Къде се намираме 24 години по-късно?

Според Христин Петков, първия демократично избран кмет за Сливен, Преходът ще продължи още дълги години, а за да променим нещо в тази насока, първо трябва съзнанието на всеки гражданин да се отърси от пагубни и дълбоко навлезли в народопсихологията ни черти. Социологът Иво Христов пък отбелязва, че българите не разполагат с необходимия ресурс, потенциал и интелектуално разбиране за състоянието, в което се намираме, за „тресавището“, в което сме се „наврели“.

ivo

доц. Иво Христов: “ Минахме точката, от която не можем да се върнем обратно.“

На свой ред, политиците не спират да се надпреварват кой ще спечели „публиката“ с обещания за по-добро бъдеще и „рестарт на системата“. Кой се нуждае обаче, питам аз, от поредния „рестарт“? Защото историята до момента красноречиво говори, че типично по нашенски сме побългарили и тази дума, давайки й звученето на ‘shut down’ (пр. от английски език ‘изключване’); ние не надграждаме, ние рушим до основи всичко от предходните 4 години; ние не следваме една линия, една идея за бъдещето на страната, ние сме или истерични националисти, или апатични зрители; най-сетне, ние сами не вярваме в собствените си възможности, че да ни повярват отвън.

Дали настоящата студентска окупация ще се превърне в поредното „чудо за три дни“, дали ще продължим да „емигрираме, а не протестираме“, каквото призова да сторят младите ректорът на УНСС, Стати Статев, зависи от нас и от промяната, която сме готови да започнем първо от собствения ни вътрешен свят!

One thought on “Песимистична теория за Българския преход

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *