Имаше период, в който за известно време се наложи да живея при дядо си. Той е доста възрастен човек, но все още се оправя сам. Готви си, пере си и поддържа апартамента в добро състояние. Заради възрастта си често се случва да забравя някои неща, но това все пак е нормално. Няма сериозни проблеми със здравето, само дето малко недочува. Докторите му изписаха слухов апарат, но той не желае да го слага. Оправдава се, че му бучи в ухото.

Та искам да Ви разкажа за нашето съжителство. Дядо по принцип от малка много ме обича и глези. Да, но когато отидох да живея с него ми беше малко трудно. Възрастните хора са странни и трудни за разбиране от нашето поколение. Заради разликата в годините се създават различни конфликтни ситуации и някои противоречия.

Той е свикнал да прави всичко по едни начин, а аз по друг. Това на моменти го дразни и ми прави забележки. На мен пък ми става кофти от това. Постоянно дава някакви напътствия и съвети какво да правя. Бърка се във всичко, дори да не го засяга. Вижда нещата от друг ъгъл и не се съгласява с моето мнение. Дразни ме, че винаги държи да става на негово, голям инат е. Заради уважението към по-възрастните се старая да не му противореча , но понякога ми е адски трудно.

Моето заключение е, че съжителството с по-възрастното поколение, а именно баба и дядо е мъчително в определени моменти. В моя случай траеше месеци, но ако беше за постоянно, не знам колко дълго бих издържала.