Купих си нови сандали за 90 евро. Да, звучи стряскащо. И дори за мен беше. Последно, когато харчих толкова за обувки, още носех униформа в училище и обувките бяха токчета, които трябваше да изглеждат по-скъпи, отколкото бяха.
Сега, като възрастен човек с по-голям бюджет, реших да се поглезя. Сандалите са от естествена кожа, с мека подметка и изглеждат толкова добре, че дори бих могла да ги нося на среща, без да се срамувам. И да, струват 90 евро. И да, не е „само“ 90 евро. Това са три месечни сметки за ток, половин тавански ремонт или един полет до Милано с ръчен багаж.
Докато се разхождах с новите си придобивки, усетих как погледът ми се сменя. Забелязах витрините, които преди подминавах. Спрях пред малко магазинче за бижута и се загледах в сребърна гривна за 80 евро. „Това е почти колкото сандалите“, мина ми през ума. И ми стана леко неудобно.
Оказа се, че луксът не е само в притежанието. Луксът е и в осъзнаването колко много струва нещо. И колко много си готов да платиш за него. И че това „нещо“ може да не е вещ, а преживяване, миг спокойствие или дори просто една разходка по „Шишман“ в хубав ден.
Сандалите вече ги нося трети ден. Удобни са, красиви са, но най-важното е, че ме карат да се чувствам добре. И това, струва ми се, е безценно.
И аз понякога се улавям как поглеждам витрините с цени, които преди дори не съм смеела да сънувам. Даже си мислех за една кожена чанта за 150 евро, която ми стана на сърце, но все пак реших да не я взимам. Все пак човек трябва да си знае границите, макар и понякога да се изкушава.
Тази статия наистина ме накара да се замисля. Преди седмица си купих едни обувки за 60 евро и още се колебая дали не съм прекалил. Сега разбирам, че не става дума само за парите, а за това как се чувстваш с покупката.
Интересно, че споменаваш Милано за един полет – нали обикновено цените са доста по-високи, особено ако не е с ръчен багаж. А тези 90 евро за сандали си е доста сериозна сума, особено като ги сравняваш с месечните сметки.
Не знам защо се впечатлявам толкова от това за сандалите за 90 евро, аз за работа си купувам по-скъпи. Но ми хареса как описваш чувството да ги носиш и как гледаш на витрините след това. Ако човек рядко си купува нещо по-скъпо, това наистина променя начина, по който гледа на света.
Тъкмо се чудех дали да си взема кожени обувки за 120 лв, но след като прочетох колко ти се струват сандалите, реших, че ще се спра на по-евтин вариант. А и не ми трябва да се чувствам виновен за 90 евро.