Алоша се свлече

Пловдив все още се олюлява от новината, че белият паметник Альоша от Бунарджика падна на две. Точно така — на две. Както евтина китайска бормашина на втория винт, както пластмасовата дограма на първото пловдивско лято. Не, не е мит, не е градска легенда. Той наистина се свлече. И докато експертите се чудят какви били причините — слягане на терена, ерозия, тегло — аз се чудя защо изобщо още стои. Още през 2017-а го боядисваха в розово, после в цветовете на дъгата, после пак в бяло. Тоя паметник е като стара, евтина бояджийска работа — все нещо му се случва. Сега вече не е просто паметник, а руина. Някой ще трябва да го събаря, друг ще трябва да го възстановява. И сметката, разбира се, ще я платим ние, данъкоплатците. А междувременно Альоша ще си стои там, разцепен като стара семейна фотоалбум — половината в едните, половината в другите ръце. На фона на това, че в Пловдив вече си имаме розова църква, паднал паметник и „Капана“, където си сменяш трите визии за една вечер, всичко това започва да прилича на сюрреалистичен фестивал на абсурда. А най-лошото е, че точно на това място се правят най-хубавите снимки за Инстаграм. Сега, вместо да се снимаш с гледка към целия град, ще се снимаш с белия паметник, разцепен на две, с думите „Счупен, ама още стои“.