Светът е голямо място, даже бих казала много голямо. И постоянно ни дава подсказки за това или онова стига да имаме очи, за да го видим. Понякога хората около нас също ни дават знаци без дори да се усещат за това, получава се инстинктивно. Хората по телевизията също използват малките (и не толкова тайни за тях) техники на невербалната комуникация. Дикция на гласа, поглед в страни или направо към камерата, поза на тялото, движение на ръцете и т.н. Има цели научни трудове, посветени на този тип комуникация и информацията, която носи.

Знаете ли обаче, че природата също ни дава информация обаче? Това са мравките, наредени в редичка, които ни подсказват, че може би ще вали. Това са белите и черни облаци и какво ли не. Ако трябва да съм честна не ме бива в разчитането точно на тези знаци, въпреки че Смолян е планинско градче и би трябвало да е обратното.

Смея да кажа обаче, че мога да „разчитам“ хората около мен. Много съм наблюдателна и има детайли, които ми правят впечатление, а за много други хора остават невидими. Може би е нещо интуитивно, не съм напълно сигурна.

Едно обаче е сигурно. За да разчитате знаците около вас умело, трябва да имате теоретични познания за това какво търсите. Иначе няма да можете да го видите дори да ви извади очите. Така че  бъдете, първо информиране, а след това – наблюдателни.