За да излекуваме своето лично, семейно и обществено страдание, трябва да разпознаем реакциите, които извършваме по силата на навика. Те затъмняват истинската ни природа и ни пречат да живеем напълно свързани с присъщия ни разум и способности. Реакциите, които извършваме по силата на навика спрямо различните предизвикателства в живота, наричаме тяло на болката.

С думата „тяло“ имаме предвид не само физическото тяло с неговите напрежения, болки, ограничения, и болести, а и чувството ни за идентичност като цяло, чувството ни за „аз“ или за „мен“.

Именно това тяло на болка е онова, което чувстваме, че сме ние и което мислим, че сме в този момент.

Когато реагираме в моменти, изпълнени с напрежение, се активира кармично идейно тяло на болката. Ала това чувство за „мен“ е съвършено погрешна представа за нашето Аз. Вероятно сте се чували да казвате в един или друг момент. „Аз минавам през труден период. Аз се разделих със съпругата си. Аз имам трудности с началника си.“ И все пак основния проблем е именно вярата в тази идентичност.

Монетата на живота винаги има две страни. Може би е важно да се научим да поглеждаме и хубавата и страна.