Когато бях на 20 години, животът се изнизваше пред мен безгрижно, все още не бях определила посоката си и се носех по течението, както повечето хора на тази възраст. С приближаването на 30-те започнах да откривам себе си малко по малко. Спомням си, че имаше една година, в която виждането ми за живота тотално се измени. Пораснах изведнъж, прогледнах, осъзнах се. Този преходен период беше много важен за моето развитие. Именно тогава разбрах коя съм и с какво искам да се занимавам. Тази една година беше тежка, но решаваща. Имаше възходи и падения, но краят й беше щастлив, а аз се бях променила и одобрявах това, в което се превръщам.

Мисля, че в периода между 20 и 30 години всички претърпяваме метаморфоза в начина си на мислене. Едни стават майки, други покоряват кариерни върхове, трети пътешестват. Каквото и да изберете, сте една стъпка по-близо до собственото си себеоткриване.

Това, което аз си изведох като много важен извод за целия този 10 годишен период, е, че няма нищо лошо някой да ти помага. Има неща, с които, колкото и да ти се иска, сам не можеш да се справиш. Тогава не ти остава нищо друго освен да помолиш за малко помощ. Дядо ми казваше навремето, че всичко в тоя живот става с хора. Той го е имал предвид в друг контекст, но може да се приложи и към този.

Като генерален съвет мога да дам това да бъдеш естествен. Малко банално, но за собственото ти психическо здраве е важно да си себе си в средата, в която вирееш. Ако тя не ти позволява да си такъв, смени я възможно най-скоро, преди да започне да те разрушава отвътре и да те кара да се съмняваш в преценката и възможностите ти.

На последно място, но не по важност, мили дами, ви казвам да не се примирявате с по-малко от това, което заслужавате. Сега е моментът да се ориентирате професионално и житейски, за да ви е лесно по-нататък.

MSimeonova

See Full Bio