Днешният книжен пазар направо е залят от всевъзможни приказки за деца. Като започнем с български народни (Хитър Петър), минем през популярните (Снежанка, Пепеляшка), след това посочим тези тип Дисни и Пиксар и стигаме до нетрадиционни истории, съчинени от съвременни писатели. Днес рядко се намират национални приказки от различни държави, които да съдържат духа и мъдростта на страната.Не говоря за общоизвестните, каквито са„Котаракът в чизми‟ или „Бременските музиканти‟, а истории от руски, индийския, индианския, английския или друг фолклор.

Литературният късмет кацна на рамото ми точно в нощта на литературата, когато открих традиционни приказки в поредицата за малки деца на издателството на Светльо Кантарджиев, за което вече съм вписвала в блога си. Всъщност неговите книги  не спират да ме изненадват, може би защото и у дома си имаме един малък юнак и нали знаете как е… търсим подходящи за възрастта му книги, при това с такъв елемент, че да задържа вниманието му. (Ако четяхме кримки сигурно щях да споделям впечатления от „Бард” например, ако фентази романси от „Ибис‟, но ние още сме на детска вълна и слагам под прожекторите „Ню медиа груп”)

В близък за децата стил се наслаждаваме на индианската легенда за „Момчето, което донесе небесните цветове”, виетнамската приказка „Вълшебната тиква”, руската „Василиса Прекрасна” и „Омагьосаната принцеса” от английския фолклор.

Илюстрованата поредицата „Детство мое‟ ни показват колко много и ние възрастните можем да научим от историите за най-малките.Те ни вдъхновяват, карат ни да си припомним за позабравени ценности и добродетели и ни приканват да прекарваме повече вълшебно време с обичаните хора.