Обичам продавачките в магазините, които посещавам, да са учтиви. Това е един от факторите, които ме карат да се връщам там. Запомня ли магазинерката с лошо, никога повече няма да стъпя там, а е и твърде вероятно да разкажа на приятелките си за неприятното преживяване, което съм имала. Правилното обслужване на клиенти е нещо от изключителна важност, което може дори да наклони везната към извършване на непланирана покупка. Друго си е едно усмихнато лице да те посрещне още от вратата, нали?

Когато аз обикалям по магазините за дрехи, си имам определени… очаквания – нека така да го наречем. По принцип обичам магазинът да е голям, да мога да си обикалям на воля необезпокоявана, да си харесвам неща – така имам цялото време на света да реша какво искам. После пробвам и накрая минавам на касата, където е единственият контакт със служителите.

Малките магазинчета обаче също имат своя чар, понякога там може да си намериш уникални неща, които не се произвеждат масово. При тях държа продавачката да е учтива и ненатрапчива, т.е. да не ме гледа постоянно в ръцете, а да ме остави да разглеждам на спокойствие. Колкото и да не обичам да ми се бъркат, понякога ми е приятно да ми обърнат внимание, но по правилния начин, който е различен за всеки клиент. Да знаеш кога да се включиш и какво да кажеш си е направо умение. Ако успеят да познаят вкусът ми пък, направо им пиша 6-ца. Подходът е от значение и то правилният такъв, които се остави един клиент доволен, след като напусне магазина.

Поздравявам всички онези учтиви и усетливи продавачки, които ме карат да се връщам в някой магазин, знаейки че там ще ме посрещнат с усмивка и потребителското ми преживяване като цяло ще е положително.