Къде е кафеният пояс?
Знаехте ли за съществуването на кафен пояс? На английски е известен като „the coffee belt“ или „the bean belt“. Той се простира между Тропика на Рака и Тропика на Козирога. Ако това не ви говори нищо, сега ще поясня. Пригответе се за един малък урок по география.
На Земята има 5 паралела – главният от тях е Екваторът, останалите 4 са мислените линии, успоредни на него. Двата споменати Тропика са част от тях, останалите два са Арктическия и Антарктическия кръг. Тропикът на Рака обозначава най-северната географска ширина, където Слънцето се намира в зенит ( т.е. най-високо в небето), а този на Козирога – най-южната. Между тези два тропика е заключен и тропическият климат, които е безкрайно благоприятен за отглеждане на кафе с постоянните си температури, умерените валежи и богатата почва.
През далечния 14 век, стръкове кафе били изнесени от Етиопия, която се смята за негова родина, към Арабския полуостров. До края на 17 век кафените зърна вече били пренесени до Ява и Суматра, след което и в Новия свят – Гватемала, Бразилия, Коста Рика, Куба и Ямайка. До началото на 19 век кръгът се затворил и така се образувал кафеният пояс, където днес са разположени най-големите плантации от кафе. По света има около 90 вида кафени дървета, но само някои от тях са култивирани. Най-известните са арабика и робуста.
Растението арабика стига височина от 5 до 10 метра и има дълги, гъвкави и разстилащи се клони. Произходът на кафе арабика всъщност не е от Арабския полуостров, а от югозападната част на Етиопия. Растението може да доживее до 50 г. и ражда по 1-2 пъти годишно. Арабиката е доста деликатен сорт кафе, чувствителен към климатични промени и болести. Най-добрата арабика расте по планински склонове на височина от над 1200 метра, защото по-надолу й е твърде горещо. Понякога около кафените растения се засаждат други дървета като банани, кашу и авокадо, за да им пазят сянка. Тези дървета също така имат по-дълбока коренова система. Това им позволява да извличат полезни минерали от земните дълбини, които достигат и до кафените растения. Арабиката е трудна за култивиране, но произвежда най-добрите на вкус зърна. Затова и хората обичат да я пият, въпреки по-високата цена. 80 процента от произведените зърна кафе по света са именно арабика.
Робустата може да расте там, където на арабиката не й е много комфортно. Тя не е толкова капризна към почва и климат. Дивата робуста може да се открие в екваториалните гори на река Конго. Растенията са с височина до 15 метра и имат по-дълги листа. Понеже изглежда много по-различно от арабиката, робустата е припознато като сорт кафе едва през 19 век. Зрънцата робуста са по-малки и кръгли от арабиката, а линията, минаваща по средата им, е по-права. Вкусът им също не е толкова добър. Понеже са по-богати на кофеин, те правят вкуса на кафето по-горчив. Обикновено се използват в инстанциите кафета в комбинация с арабика.
