Лятото е в разгара си и с моите приятели решихме да направим нещо, което от много време отлагахме – да прекараме известно време на палатки на морето. Идеално решение за идеално време от годината. И така натоварихме се на колата с достатъчно багаж, палатки, спални чували и фенери и се отправихме на изток, към мястото, където бяхме избрали. Това беше Арапя. Защо точно там ли? Ами защото там има къмпинг, който, разбира се се плаща, но не това беше основното. Така или иначе бяхме решили, че ще правим диво къмпингуване (тоест – извън пределите на къмпинга), но ще ползваме банята на плажа към къмпинга.

Речено-сторено. Озовахме се на мястото късно вечерта и понеже не искахме да опъваме палатките по тъмно прекарахме първата вечер на плажа, завити в спалните си чували. Приказна вечер, ако никога не сте изпитвали подобно нещо. Тишината и шумът на морето, което чувствате в застрашителна близост до себе си. Невероятно.

На сутринта си намерихме подходящо място в близката горичка и опънахме палатките. Настанихме се удобно и вързахме дори и хамаците. Какво да ви кажа – идилия.

За тези 4-5 дни, които прекарах на това място, в компанията на близките ми приятели, не използвах телефона си за нищо друго освен за фенерче. Нямах нужда да проверявам социалните мрежи или да споделям снимки в тях. Наслаждавах се на тишината, спокойствието и приятната компания сред природата. Завързах няколко доста интересни запознанства и съм убедена, че ще се върна на това приказно местенце още поне веднъж, а защо не и да го правя всяка година?