Хората обикновено се събират с хора, с които си подхождат по характер. Приятелството се гради на взаимно разбиране, подкрепа и уважение. Имала съм, както бас ловя и вие, приятели, с които в началото всички върви добре, харесваш ги и си пиете кафето чудесно, а ето, че в един момент всичко това се променя.

Беше точно с една година по-голяма от мен. Помагахме си много и споделяхме несгоди в живота и любовта. Беше нещо като моя най-добра приятелка в студентските години. Аз обаче открих съпруга си, а тя още дълго време остана сама. В един момент започна много често да споменава, че „аз съм се уредила“ и съм забравила какво е да си сам. Не й обръщам достатъчно внимание, не съм и звъняла както преди, не я разбирам и „защо, по дяволите“ я карам да мисли позитивно, което за мен било вече лесно, тъй като съм имала приятел, а тя е в депресия?!!!! Опитвах какво ли не, за да й се реванширам. Обаждах й се при всяко излизане с компания, пиехме кафето си, ходихме да тичаме из градския парк. Но се стигна до там, че приказките й започваха да ме натоварват, тъй като всяка втора нейна дума беше за това колко е самотна и как аз съм била по-щастлива от нея. Започна да ме злепоставя и пред хора и се принудих с тежко сърце да сложа край на отношенията ни.

И до днес все се връщам към тази бивша приятелка, за която малко ме е жал, но открих, че не мога да страдам заради това, че не й е възможно да приеме, че моят късмет в любовта е излязъл преди нейния. Почти през цялото време на излизанията ни звучеше драматично и доста злобно, което ме обиждаше.

Защо се сетих за това? Ами вчера я видя на главната с бебе на ръце, омъжена и щастлива. Поздравихме се и тя ме покани да излезем на кафе и да възобновим приятелството си от едно време. Не приех. Не ми се стори редно. Може и да се е променила, но още помня злобата, с която гледаше към щастието ми и думите й, с които ме караше да се чувствам виновна, че при мен нещата вървят, а при нея не. Смятам, че това са човешки черти, които никога не се изкореняват, а и честно казано не искам точно сега, когато имам свое семейство и съм си изградила навици и порядки, достигнала съм до душевна хармония и равновесие, да допускам така противоречив човек в близост до себе си и чрез мен до хората, за които живея.  Ако щете ме съдете.