Tag Archive | щастие

Обичам лятото

Обичам лятото – заради топлината, слънцето, морето, пътешествията. Лятото е живот, движение и емоция. През лятото всичко се променя, дори и ние се чувстваме по-енергични, чувстваме се щастливи.

Да, лятото ни напомня, че щастието съществува. То е в бронзовия загар на кожата, във вятъра в косите, в солената вода или там, високо в планината, близо до облаците, слънцето и птиците. Близо до свободата.

Сякаш задачите, сроковете, трафикът, всичко, което ни напряга просто избледнява и започваме да мислим за себе си. Но не егоистично. Знаете за какво говоря – бягство от градската джунгла, в търсене на онзи малък оазис, който душата ти ще разпознае веднага като нещото, от което се е нуждаела цяла година.

И не е нужно да отсядаме в някой скъп хотел или да наемаме маса с изглед към морето. Толкова по-истинско и хубаво е да оставяме стъпки в пясъка, а вечерта да си запалим огън, да заспим, гледайки към звездите, да пием студена бира и да играем на гоненица със слънчевите лъчи.

Защото лятото е това – романтика, щура любов, емоция. Обичам го лятото, защото тогава преоткривам себе си и живея. Пълноценно.

Поверието на новото начало

Никога не съм разбирала какво е това поверие, което всеки един от нас в малка или по-голяма доза спазва, което е свързано с новата година. Със сигурност поне веднъж ви се е случвало да имате ужасна година, изпълнена с много неприятности и емоционални проблеми. Тогава с нетърпение чакате тя да приключи, за да започнете на чисто. Като смятате, че това автоматично ще донесе нов късмет на личността ви и всички неприятности ще приключат, сякаш с магическа пръчка.

Други хора, които страдат от определени пороци, като тютюнопуше например, се заричат, че ще откажат цигарите след настъпването на новата година, а хората, които водят по-заседнал начин на живот си мислят, че сменянето на цифрите автоматично ще им вмени желание за спортуване.

Така изказано звучи много смешно и повърхностно, но на практика има известен резон в цялото това нещо. И той се крие в чисто психологическата нагласа за „новото начало“. Ето годината сега започва и ние си пожелаваме да е много ползотворна, изпълнена със здраве и щастие за нас и близките ни и се надяваме, че това ще се изпълни. Каквото зависи от нас, за да променим живота си го правим (стига наистина да имаме желание за това) и нещата ни се подреждат. Може би ни се подреждат по различен от желания начин, но… не всичко може да се предвиди, нали?

В заключение ще кажа, че животът ни е в нашите ръце и само ние имаме силата и правото да го управляваме. Решенията са си наши и никой не би трябвало да ни казва как и по какъв начин да живеем. Трябва да го правим така, че да се чувстваме добре и да сме в мир със себе си. Само по този начин ще можем адекватно да посрещнем абсолютно всичко, което ни е приготвила съдбата.

Щастлив живот!

Повдигнете нивото си на позитивизъм

positivity-ratioАко положителните ни емоции са 3 пъти повече от негативните, то първите могат да имат траен ефект върху щастието ни. Така казва науката, а с нея не се спори, там всичко е факти, изследвания и логика :). Позитивните преживявания ни карат да изпитваме приятни емоции, макар и краткосрочно. Но когато тези емоции са достатъчно много, те ни помагат да се справим с някои неприятности, с които се сблъскваме в ежедневието. Ако се чувстваме добре сега, това спомага да се чувстваме добре и в някакъв бъдещ момент.

Като за начало в опита си да повдигнете нивото на позитивните си емоции може да направите следното: записвате си ги на лист хартия – например радост, вдъхновение, спокойствие, смях, благодарност и т.н. Избирате си една емоция и записвате какво ви кара да я чувствате, както и какво сте правили и къде сте били в онзи момент. Сега помислете какво би ви накарало отново да я почувствате и предприемете действия в тази насока. Направете същото за всички останали положителни емоции от списъка. Няма нищо лошо в това съзнателно да предизвиквате позитивни емоции, вместо да ги чакате от външния свят.

Сами виждате, че това не е някаква свръх оригинална формула за позитивизъм, но предполагам, че не сте се сещали за тези неща, защото не сте се замисляли надълго и нашироко по въпроса. Понякога най-простичките неща са най-неочевидни. С един такъв разбор на позитивните емоции, които сте и ви се иска да продължавате да изпитвате, ще можете сами да ги контролирате и насочвате в правилната посока. Това е и начин да вземете щастието си в свои ръце, предизвиквайки го чрез натрупване на положителни преживявания.

 

За сложните приятелски връзки

Хората обикновено се събират с хора, с които си подхождат по характер. Приятелството се гради на взаимно разбиране, подкрепа и уважение. Имала съм, както бас ловя и вие, приятели, с които в началото всички върви добре, харесваш ги и си пиете кафето чудесно, а ето, че в един момент всичко това се променя.

girls-friendsБеше точно с една година по-голяма от мен. Помагахме си много и споделяхме несгоди в живота и любовта. Беше нещо като моя най-добра приятелка в студентските години. Аз обаче открих съпруга си, а тя още дълго време остана сама. В един момент започна много често да споменава, че „аз съм се уредила“ и съм забравила какво е да си сам. Не й обръщам достатъчно внимание, не съм и звъняла както преди, не я разбирам и „защо, по дяволите“ я карам да мисли позитивно, което за мен било вече лесно, тъй като съм имала приятел, а тя е в депресия?!!!! Опитвах какво ли не, за да й се реванширам. Обаждах й се при всяко излизане с компания, пиехме кафето си, ходихме да тичаме из градския парк. Но се стигна до там, че приказките й започваха да ме натоварват, тъй като всяка втора нейна дума беше за това колко е самотна и как аз съм била по-щастлива от нея. Започна да ме злепоставя и пред хора и се принудих с тежко сърце да сложа край на отношенията ни.

И до днес все се връщам към тази бивша приятелка, за която малко ме е жал, но открих, че не мога да страдам заради това, че не й е възможно да приеме, че моят късмет в любовта е излязъл преди нейния. Почти през цялото време на излизанията ни звучеше драматично и доста злобно, което ме обиждаше.

Защо се сетих за това? Ами вчера я видя на главната с бебе на ръце, омъжена и щастлива. Поздравихме се и тя ме покани да излезем на кафе и да възобновим приятелството си от едно време. Не приех. Не ми се стори редно. Може и да се е променила, но още помня злобата, с която гледаше към щастието ми и думите й, с които ме караше да се чувствам виновна, че при мен нещата вървят, а при нея не. Смятам, че това са човешки черти, които никога не се изкореняват, а и честно казано не искам точно сега, когато имам свое семейство и съм си изградила навици и порядки, достигнала съм до душевна хармония и равновесие, да допускам така противоречив човек в близост до себе си и чрез мен до хората, за които живея.  Ако щете ме съдете.