Писането на клавиатура вече е една голяма част от ежедневието ни. Толкова голяма, че понякога забравяме как се държи химикал, чудим се как сме изписвали по цели страници в училище, университета и на изпити.

Сега определено сме загубили тренинг и ни е много по-лесно и по-бързо да натискаме копчетата на клавиатурата. Редактираме по-лесно, четем по-лесно. Не се чудим коя е тази буква, коя е онази дума и т.н. Всичко е улеснено, нали? Но забелязах, че понякога се появява друга пречка, когато ни се наложи да пишем на нов компютър или лаптоп.

Колкото и да са малко, някои от нас пишат на т.нар. typewriting или bulgarian keyboard. Това са българските букви на клавиатурата, онези червени, зелени или друг цвят букви, които често пренебрегваме. Но, ако пишеш по този начин и си свикнал, а изведнъж седнеш пред компютър, който има само латиница, какво правиш? Има такива клавиатури – те са най-вече на лаптопите, поръчани от чужбина, които не са предназначени за български пазар. В такъв момент ти се налага да свикнеш най-накрая с фонетиката, волю или неволю…

И така стигаме до другата тема – the Phonetic. Много от нас пишат и по този начин, защото са свикнали още от времето на шльокавицата по чатовете, форумите и т.н. Да, но и фонетиката е няколко вида, нали? И с нейните разновидности трябва да свикваш постоянно и да търсиш букви като „ш”, „щ”, „я”, „ю”… да не говорим за „ь”.

Е, ни едното, ни другото излиза, че има само плюсове. Най-добре да владееш всичките стилове на клавиатурния занаят.

MSimeonova

See Full Bio