България е много красива страна. Жалкото е, че много малко хора осъзнават богатството, което притежаваме – умерен климат, планини, низини, равнини, море, историческо и културно наследство. Но напоследък все по-често оставам с впечатлението, че хората по една или друга причина не могат да съжителстват помежду си. Видно е, че 20 години след Прехода, когато се оказва, че няма държава, която да се грижи за градовете, улиците и земите ни, ние изпитваме невъзможност да го правим.

Хвърляме отпадъците си където ни падне, метем само пред собствената си врата, да чупим и унищожаваме ни идва отвътре. Колкото и да се опитваме да конструираме едно водено от здравия разум поведение се оказва напразно. Все ще се намерят единици в обществото ни, които с вандалщина ще разсипят дълго пазеното от нас. И моля, моля, да не ми напише в някой коментар, че това са само хора от малцинствата. Мога да ви убедя, че не са. Доста са не малцинствените субекти, изпитващи силна нужда да се „грижат‟ пълноценно  за общественото благо, творейки своето „изкуство‟ разглобявайки, омърсявайки и задрасквайки.

А какво по-хубаво от едни подредени градове, по-чисти улици, по-поддържани зелени площи?
Възхищаваме се на много западни градове и се чудим защо и в България не е така.
Аз мисля, че у нас е много по-хубаво! Напоследък все повече градове се включиха в програми за озеленяване, реконструкция и обновяване на градската среда. Стават все повече улиците, подлези, спирки дори, които изглеждат все по-добре, а ние, българите, все роптаем и ще намерим причина да не харесаме нещо.

Според мен, за да живеем в едно по-европейска среда трябва самите българи да бъдем по-европейци, да пазим природата си чиста, да я обновяваме, да се грижим за улиците си, междублоковите пространства и да учим децата си да уважават онова, което е изградено с нечий труд и средства. Първата крачка в тази посока трябва да я направим ние и нека пак някой да не каже, че сме я направили. Категорична съм, че не сме. Ще я направим, когато престанем да хейтваме, когато станем повече националисти и когато осъзнаем, че това е нашият дом и както се грижим за личната си собственост, така трябва да се грижим и за обществената.