Нестандартните решения в обзавеждането винаги са ме удивлявали, но честно казано си падам традиционалистка що се отнася до това. Смятам, че в основата на думата „дом“ трябва да присъстват елементи като „уют“, „практичност“, „удобство“. Разбира се, дори и такива понятия са въпрос на гледна точка и личностно усещане, но на подсъзнателно ниво хората сме съвсем еднакви – влияем се от едни и същи неща и реагираме по подобен начин. Привлича ни живота и търсим топлота.

Във все повече домове на приятелки, на които гостувам, забелязвам разчупени секции, модерни дивани с метални орнаменти, множество вази с изкуствени цветя и едрокосмести килими върху мрамор, плочки, гранитогрес. Не мога да отрека, че добре аранжираната стая гали окото, но що се отнася до мен, не съм много убедена, че съвременните дизайнерски решения отговарят напълно на нуждите на едно семейството. Едрокосместите килими се почистват изключително трудно, металните крачета на диваните водят до много наранявания, разчупените секции не осигуряват достатъчно пространство за вещи. А изкуствените цветя приличат на неувяхващи мумии. Единственото, което може да лъха от един такъв дом е с студенина. Честно казано не се чувствам комфортно и бързам да си ида.

Според мен няма нищо по-хубаво от пространство, постлано с паркет или ламинат, меки килими, мебели с възглавници, високи вази с живи, ухаещи цветя и секции с книги и пространство за чаши, статуетки, рамки за снимки. Всички тези малки елементи като една възглавница, дървена рамка, цветето вдъхват топлота и живот. А аз търся точно това. Искам всеки гост в дома ми да се чувства комфортно – да усети, че тук живеят хора, да е обгърнат от тяхното присъствие, история, индивидуалност. Да се отпусне, да му е приятно, интересно и уютно.