Моето семейство ме е възпитавало към трудолюбие. Цял живот родителите ми са били пример за това как се изкарва прехраната на семейството ни. Моите баба и дядо са на село и ние ходихме често за да им помагаме. Те обработват земя и се хранят от произведените зеленчуци и плодове. Това им струва много труд, който започва сутрин и продължава до вечерта.

Освен земята, която обработват имат и животни за които се грижат, като крава, кокошки, магаре, прасе и агънца. Като малка прекарвах летните ваканции там и им помагах. Така дните ми минаваха интересно и се учех да правя различни неща.

Научих се да сея, да копая, да доя животни, да ги храня и т.н. Много беше тежък селския труд, но за сметка на това храната е истинска и екологична. Месото и млякото имаха истински домашен вкус, а маслото на филийка страхотно 🙂 . Имаше период, в които баба и дядо сееха и тютюн. Това за мен беше много трудно – да ставаш в 4-5 сутринта за да го береш. После трябваше и да се ниже, чак след това идваше почивката.

Баба и дядо казваха – „Мързеливите ръце правят човека беден, а трудолюбивите носят богатство”. Цял живот си спомням за тези техни думи и осъзнавам колко са правилни.

Освен тази има стотици мъдрости, чрез които се разкрива тази добродетел – трудолюбието. Радвам се, че съм от хората, които работят с удоволствие своята работа и не оплакват ежедневно от нея.