Миналия уикенд използвахме прекрасното време и решихме и ние като повечето българи (за да не останем по-назад) да посетим Одрин. Бяхме чували, че в южната ни съседка можеш да намериш страхотни находки за почти без пари. Заради срива на лирата там пазара стана изключително популярен сред нашите съграждани.

Та в събота сутрин потеглихме за Турция. Почакахме около 1 час на границата, но това не уби ентусиазма ни. С трепет продължихме. За пръв път стъпих в южната ни съседка. Беше доста различно от местата, които до сега съм посещавала, но ме очарова. На всяка крачка, разбира се, се чуваше българска реч и както винаги нашите сънародници си мислиха, че никой не ги разбира какво си говорят, а това водеше до доста интересни вулгаризми и диалектни форми на нашият иначе прекрасен български език. Та така забелязах, колко много хора са дошли да пазаруват за абитуриентския празник на децата си. Прекрасни млади дами изпробваха всевъзможни пищни рокли, струващи около 400-500 лв., което си е попадение, имаше и много млади господа, които също се възползваха от падналата лира, за да се сдобият с костюм за празника си. На мен ми се стори твърде рано за пазаруване за бал, но пък коя съм аз? Все още не съм се сблъсквала с това да имам абитуриент. Заговорихме се с едно много мило семейство, което тъкмо беше купило страхотен тоалет на още по-страхотната си дъщеря за този вълнуващ момент. Всъщност родителите също бяха много емоционални и с най-голямо удоволствие и без притеснение ми споделиха, колко пари ще им излезе бала на щерката. Сумата си беше доста сериозна, дори се зачудих дали няма да има и сватба, не само бал. Това ме върна във времето, когато аз бях на мястото на това момиче и се подготвях за моя бал. Всъщност аз не се подготвях особено, живеех в малък град, родителите ми нямаха много финансови възможности, но въпреки всичко ми направиха изпращане и се постараха да се чувствам специална. Но знаете ли, не се чувствах специална заради роклята и прическата, всъщност роклята взех назаем, а прическата ми я направи моята приятелка. Чувствах се специална, защото това беше началото на моя собствен път в живота и трябваше да се сбогувам с детето в мен, чувствах се специална, защото се превръщах в отговорен и самостоятелен човек и знаете ли? Прекарах си страхотно на бала! Както се казва щастието е въпрос на гледна точка.

Tака с едно прекрасно чувство на носталгия по отминалото време, напазарувахме изгодно, похапнахме вкусна баклава и потеглихме обратно към нашия дом. А дано младите хора осъзнаят, че не дрехите, аксесоарите или лъскавият автомобил ще направи бала им незабравим, а самите те.

Честно казан лошото време не ми влияе много добре. Не че се депресирам, но сякаш ме кара да се затворя в себе си и да нямам особено желание да се занимавам с иначе любими мои начинания. Студа ме кара просто да се сгуша в одеялото до любимия си човек, с чаша хубаво, червено вино и приятна музика за душата.

Много обичам в тези студени дни да попадна на интересен роман и да се „загубя“ в него. Например романът „Яж, моли се и обичай“. Прекрасна Италия, прекрасни хора, още по-прекрасна храна и невероятно вино. Всъщност много добро решение за депресивните, студени дни. Както е известно, есента предразполага хората към емоционални сривове и отключване на депресии. Оказва се, че балансираното хранене всъщност много помага при подобни състояния. И как няма да помага?! Какво по-ефикасно лекарство от порция невероятно вкусна храна, която те изтрелва на някое прекрасно място и събужда всичките ти сетива? Подкрепено с приятна компания мисля, че храната би излекувала всеки. А кой не е чувал за хормона на щастието, който се набавя от шоколада? Обожавам всичко шоколадово, прави ме наистина щастлива! Склонна съм да вярвам, че балансираното хранене и най-вече, вкусната храна би могла да излекува депресията.

Подкрепям тезата си с един много прекрасен момент от филма „Яж, моли се и обичай“, Джулия Робъртс напълно оправдава всяка моя дума. Насладете се.