Мъркаща лечебна любов

апр.13

Обичате ли домашни любимци? Аз харесвам животните, но доскоро не си представях да отглеждам някой косматко вкъщи. Обаче знаете силата на детската молба, щом те помолят за нещо с влажни очички, искрено и от сърце, няма как да им откажеш.

Така се сдобихме с котка на име Лара. Тя е бяла персийка. Има невероятно красиви зелени очи, които те умиляват на секундата. На външен вид изглежда като манекенка, но в котешки вариант. Красота и съвършенство в животински облик.

Лара е послушна, но не обича да я галиш. С децата е винаги малко по-резервирана, но ги търси за игра и не им посяга. Определено не е злобна и не се опитва да нарани когото и да е било. Хапва само подбрана храна, а това, което не ѝ харесва, след това го повръща.

Бързо се свиква с животно вкъщи и веднага става като член от семейството. Не съм вярвала, че ще го кажа, но е така.

За първи път усетих тази привързаност, когато имах изтощителен ден в работата, не бях се наспала и през не успях да консумирах пълноценна храна. С последни сили се прибрах и веднага легнах. След няколко минути при мен дойде котката. Започна да мърка и да обикаля около тялото ми. За моя изненада се покатери върху възглавницата и легна точно на върха на главата ми. Постоя около 10 минути. После се премести върху корема ми, а накрая се намести в дясната ми длан.

Лара мъркаше през цялото време, а аз не помръдвах. Някак си съм заспала и се събудих след час. Котката я нямаше, но и умората бе изчезнала. Иска ми се и вярвам, че именно нашият най-малък член от семейството успя да ме излекува.

Реших да изпробвам теорията си и след всеки изморителен ден се прибирах и лягах. Лара идваше с един скок на леглото и започваше да мърка и лекува. И двете знаем, че щом съм в хоризонтално положение, значи имам нужда от нея и от полягването ѝ на дясната ми ръка.

Изградихме си невероятни взаимоотношения с нашата котка. Тя е любимка на всички ни и се радвам, че я взехме. Приятно е да имаш мъркаща лекуваща Лара.

Слънцето и слънчевите лъчи

мар.19

Всички знаем за слънцето. Виждаме го всеки ден. Разбрали сме, че този важен жълт кръг в центъра на Слънчевата система, че е основният ни източник на светлина. В много части на света различни общности правят култ към слънцето. Те празнуват съществуването му и ползите за здравето и живота на хората.

Всеки 21 юни, съвпадащ с лятното слънцестоене в северното полукълбо на земята, най-дългият ден в годината, екологичните организации отбелязват Международния ден на слънцето. Дори в наши дни сме отредили цял един ден в почит на източника на ни на топлина и живот.

Слънцето влияе не само на планетарния баланс, то също оказва влияние и върху здравето ни и може да ни движи духовно и емоционално. Ето и няколко реални ползи от досега ни със слънчевите лъчи, които видимо ще подобрят състоянието ни.

Излагането на слънце действа като терапия с противовъзпалителен ефект при някои дерматологични заболявания. Слънчевите лъчи помагат на тялото ни да генерира витамин D. Кожата при получаване на ултравиолетово лъчение събира витамин D, който се метаболизира в бъбреците и се трансформира в активна форма. По този начин се допринася за усвояването и отлагането на калций в костите. Освен това витамин D е от съществено значение за минерализацията на зъбите.

Ултравиолетовите лъчи от слънцето регулират производството на мелатонин – хормон, който регулира съня. Слънчевата светлина редуцира нивата не веществота в организма, така че да ни помогне да се чувстваме по-будни и енергични.

Доказано е, че излагане на слънце само за 10 минути е достатъчно, за да се тонизира тялото ни. Помага и за повишаване на защитните сили за организма, тъй като увеличава броя на белите кръвни клетки в неутрофили и лимфоцити. Слънцето оказва благоприятно въздействие и при понижаването на холестерола.

Детски чаени спомени

фев.27

Когато навън е студено, опитвам да стопля тялото и душата си с вкусна и ароматна чаша чай. Завита в любимото пухкаво одеяло, с книга в ръка и чисто съзнание – така минават моите зимни уикенди. Именно един такъв ме накара да си спомня моментите, когато бях малко момченце.

В детските ми дни, особено през зимните ваканции, много обичах да прекарвам времето си с баба и дядо. Не само защото постоянно ми готвеха любимите ястия и изпълняваха всяка моя прищявка, но и защото някак си успяваха да оставят топлина в сърцето ми.

Баба винаги ме посрещаше с гореща чаша чай от каркаде – червен на цвят, благоухаен и много любим. Винаги му добавях лъжичка мед, след което отпивах няколко глътки и го забравях. Щом поизстинеше, дядо ме приканваше да го изпия. Аз обаче добавях хляб, натрошавах сирене и изсипвах малко количество захар – ставаше чудна попара.

Спомням си, че баба и дядо много ми се радваха. И аз бях щастлива в онези дни. Предполагам, че като четете тези редове и вие се сещате за вкусните чаени попарки, които са ви правили бабите. Сега не бих хапнала отново, но щом ми замирише, веднага се връщам назад във времето и се появява точна тази идеалистична картинка от детството ми.

Когато растях, не пропуках своята чаша чай. С годините се промени и начинът, по който го обичам. Вече го пия чист – без мед или захар, защото вярвам, че така се усещат истинските му вкусови и полезни качества. Преди всичко билките са ценни за здравето ни, а като допълнение поддържат и духа ни.

В момента дори консумирам единствено чай, не пия кафе. Така и не се научих да обичам вкуса на горчивата черна напитка. На някои хора им се вижда странно, но е така. Дори в летните дни обичам чай.

Опитайте и вие да си направите гореща напитка от любимите билки, уединете се със себе си и се отпуснете – ще ви връхлетят толкова много спомени и любими моменти, че ще искате винаги да пиете този майчен чай.

Деца, родители и религия

фев.6

Свободата да изявяваш своята религия или убеждения включва и правото да споделиш мирно своята вяра. Всяко ограничение в тази насока трябва да бъде изключително и в съответствие с международните стандарти. След като ние, хората, имаме това право, то трябва ли да го предадем напълно и на нашите деца или е по-правилно да ги оставим сами да изберат своя религиозен път?

Историята и културата на цивилизацията ни до момента отразява силна традиция на родителска грижа за образованието и обноските на децата. Тази основна роля на родителите във възпитанието на малчуганите вече се установява като постоянно и универсално право. Освен обаче на общообразователни науки се обучават и на религиозни виждания, които са директна проекция от по-възрастните.

В това няма нищо лоши, тъй като Международното право за правата на човека е недвусмислено и позволява на родителите да дават на децата си повече информация в съответствие с тяхната религия или убеждение. Международният пакт за граждански и политически права и Международният пакт за икономически, социални и културни права изискват държавите да зачитат свободата на родителите да осигуряват подобни обучения.

Децата се ползват от правото на достъп до образование по отношение на религията или вярата в съответствие с желанията на своите родители или настойници. Дали обаче те ще могат да изберат сами в какво да вярват? Необходима е много информация и поглед върху всички гледни точки, за да може един малчуган да изгради правилната представа за религията. Той може да я отхвърли или да я приеме, може да съвпада с тази на родителите му, но е възможно и да е друга.

Основната роля на възпиталите тук е да бъдат толерантни към децата си и да им предоставят всичко, което знаят. Те трябва да са едновременно умерени, но и да защитават твърденията си, без да се налагат.

Всички родители трябва да проявяват уважение към избора на децата си, така както те самите са направили своя преди години. Колкото по-голяма свобода има едно дете, толкова по-самостоятелно и отговорно става то. Дали религия, убеждения или професия – изборът е само на децата.

Медитацията – вече и за кариерно ориентирани

ян.10

Въпреки че вече има по-големи познания за ползите от медитацията и разбирането на това какво всъщност представлява тя, все още съществува стереотипът, че е дейност само за хора, които са спокойни, заинтересовани от мистика или с бъдещи планове да станат монаси. Но как може медитацията да помогне на вашата кариера?

Горната представа не може да бъде по-грешна. Медитацията може да донесе многобройни ползи, включително в корпоративната среда. Вече е известно, че много от големите предприемачи и успешните хора в корпоративния свят имат този навик и неслучайно Опра Уинфри и Джеф Вайнер са в този списък.

Сред многобройните ползи на медитацията за ума се нареждат и положителните промени в начина на справяне с междуличностните отношения и стресови ситуации, в допълнение към подобряването на производителността и удовлетвореността в работата и в живота като цяло.

Ето някои от ползите, които може да ви донесе медитацията.

По-малко стрес

Според проучване, проведено от Калифорнийския университет в САЩ, хората, които медитират повече от 10 години, имат видимо по-ниско ниво на кортизол и адреналин – хормони, свързани с тревожността и депресията, в сравнение с тези, които нямат този навик.

Освен това, по време на медитация, тези хормони намаляват нивото на производството си, което допринася за по-спокойно и по-уверено състояние през целия ден.

Multitasking

Според други изследвания, проведени от Университета на Вашингтон, САЩ, медитацията подобрява способността за извършване на повече от една задача едновременно, дори в стресови ситуации. По този начин човек е в състояние да се справи с голям списък със задачи с различни нива на приоритет, без да се чувства изтощен или стресиран.

Това увеличава производителността на практикуващите и често удовлетвореността им, тъй като те са в състояние да напредват повече в ежедневието си и да постигат дългосрочните си цели по-бързо и гладко.

По-добра когнитивност

Само 4 дена медитация е в състояние осезаемо да намали умората, тревожността и да повиши информираността и вниманието в настоящето. В допълнение, практиката доведе до подобряване на когнитивната система на участниците и в начина на справяне със стресови ситуации.

Откъде можете да започнете?

Противно на това, което мнозина мислят, медитацията не е да седиш в лотосова позиция с напълно празен ум. Разбира се, има практики, които се фокусират върху това да не мислят, но това не е универсално правило. Има различни методи с различни цели, но най-разпространеният в момента е така наречения „майндфулнес“ (mindfulness).

Майндфулнес е медитативна практика, възникнала в източната култура, най-вече от будизма, и нейната основна цел е да развие фокус върху настоящето по отношение на мисли и усещания. Това става чрез дихателни упражнения, осъзнаване на тялото и основното, оставяйки мислите да текат, без да се задържат.

Има няколко приложения, които могат да ви помогнат в тази практика с ръководства от уроци и обяснителни видеоклипове за медитация – достатъчно е единствено да потърсите в YouTube или на други места в интернет.
Как мислите, струва ли си да опитате?