Archives

Детски чаени спомени

фев.27

Когато навън е студено, опитвам да стопля тялото и душата си с вкусна и ароматна чаша чай. Завита в любимото пухкаво одеяло, с книга в ръка и чисто съзнание – така минават моите зимни уикенди. Именно един такъв ме накара да си спомня моментите, когато бях малко момченце.

В детските ми дни, особено през зимните ваканции, много обичах да прекарвам времето си с баба и дядо. Не само защото постоянно ми готвеха любимите ястия и изпълняваха всяка моя прищявка, но и защото някак си успяваха да оставят топлина в сърцето ми.

Баба винаги ме посрещаше с гореща чаша чай от каркаде – червен на цвят, благоухаен и много любим. Винаги му добавях лъжичка мед, след което отпивах няколко глътки и го забравях. Щом поизстинеше, дядо ме приканваше да го изпия. Аз обаче добавях хляб, натрошавах сирене и изсипвах малко количество захар – ставаше чудна попара.

Спомням си, че баба и дядо много ми се радваха. И аз бях щастлива в онези дни. Предполагам, че като четете тези редове и вие се сещате за вкусните чаени попарки, които са ви правили бабите. Сега не бих хапнала отново, но щом ми замирише, веднага се връщам назад във времето и се появява точна тази идеалистична картинка от детството ми.

Когато растях, не пропуках своята чаша чай. С годините се промени и начинът, по който го обичам. Вече го пия чист – без мед или захар, защото вярвам, че така се усещат истинските му вкусови и полезни качества. Преди всичко билките са ценни за здравето ни, а като допълнение поддържат и духа ни.

В момента дори консумирам единствено чай, не пия кафе. Така и не се научих да обичам вкуса на горчивата черна напитка. На някои хора им се вижда странно, но е така. Дори в летните дни обичам чай.

Опитайте и вие да си направите гореща напитка от любимите билки, уединете се със себе си и се отпуснете – ще ви връхлетят толкова много спомени и любими моменти, че ще искате винаги да пиете този майчен чай.

Деца, родители и религия

фев.6

Свободата да изявяваш своята религия или убеждения включва и правото да споделиш мирно своята вяра. Всяко ограничение в тази насока трябва да бъде изключително и в съответствие с международните стандарти. След като ние, хората, имаме това право, то трябва ли да го предадем напълно и на нашите деца или е по-правилно да ги оставим сами да изберат своя религиозен път?

Историята и културата на цивилизацията ни до момента отразява силна традиция на родителска грижа за образованието и обноските на децата. Тази основна роля на родителите във възпитанието на малчуганите вече се установява като постоянно и универсално право. Освен обаче на общообразователни науки се обучават и на религиозни виждания, които са директна проекция от по-възрастните.

В това няма нищо лоши, тъй като Международното право за правата на човека е недвусмислено и позволява на родителите да дават на децата си повече информация в съответствие с тяхната религия или убеждение. Международният пакт за граждански и политически права и Международният пакт за икономически, социални и културни права изискват държавите да зачитат свободата на родителите да осигуряват подобни обучения.

Децата се ползват от правото на достъп до образование по отношение на религията или вярата в съответствие с желанията на своите родители или настойници. Дали обаче те ще могат да изберат сами в какво да вярват? Необходима е много информация и поглед върху всички гледни точки, за да може един малчуган да изгради правилната представа за религията. Той може да я отхвърли или да я приеме, може да съвпада с тази на родителите му, но е възможно и да е друга.

Основната роля на възпиталите тук е да бъдат толерантни към децата си и да им предоставят всичко, което знаят. Те трябва да са едновременно умерени, но и да защитават твърденията си, без да се налагат.

Всички родители трябва да проявяват уважение към избора на децата си, така както те самите са направили своя преди години. Колкото по-голяма свобода има едно дете, толкова по-самостоятелно и отговорно става то. Дали религия, убеждения или професия – изборът е само на децата.

Медитацията – вече и за кариерно ориентирани

ян.10

Въпреки че вече има по-големи познания за ползите от медитацията и разбирането на това какво всъщност представлява тя, все още съществува стереотипът, че е дейност само за хора, които са спокойни, заинтересовани от мистика или с бъдещи планове да станат монаси. Но как може медитацията да помогне на вашата кариера?

Горната представа не може да бъде по-грешна. Медитацията може да донесе многобройни ползи, включително в корпоративната среда. Вече е известно, че много от големите предприемачи и успешните хора в корпоративния свят имат този навик и неслучайно Опра Уинфри и Джеф Вайнер са в този списък.

Сред многобройните ползи на медитацията за ума се нареждат и положителните промени в начина на справяне с междуличностните отношения и стресови ситуации, в допълнение към подобряването на производителността и удовлетвореността в работата и в живота като цяло.

Ето някои от ползите, които може да ви донесе медитацията.

По-малко стрес

Според проучване, проведено от Калифорнийския университет в САЩ, хората, които медитират повече от 10 години, имат видимо по-ниско ниво на кортизол и адреналин – хормони, свързани с тревожността и депресията, в сравнение с тези, които нямат този навик.

Освен това, по време на медитация, тези хормони намаляват нивото на производството си, което допринася за по-спокойно и по-уверено състояние през целия ден.

Multitasking

Според други изследвания, проведени от Университета на Вашингтон, САЩ, медитацията подобрява способността за извършване на повече от една задача едновременно, дори в стресови ситуации. По този начин човек е в състояние да се справи с голям списък със задачи с различни нива на приоритет, без да се чувства изтощен или стресиран.

Това увеличава производителността на практикуващите и често удовлетвореността им, тъй като те са в състояние да напредват повече в ежедневието си и да постигат дългосрочните си цели по-бързо и гладко.

По-добра когнитивност

Само 4 дена медитация е в състояние осезаемо да намали умората, тревожността и да повиши информираността и вниманието в настоящето. В допълнение, практиката доведе до подобряване на когнитивната система на участниците и в начина на справяне със стресови ситуации.

Откъде можете да започнете?

Противно на това, което мнозина мислят, медитацията не е да седиш в лотосова позиция с напълно празен ум. Разбира се, има практики, които се фокусират върху това да не мислят, но това не е универсално правило. Има различни методи с различни цели, но най-разпространеният в момента е така наречения „майндфулнес“ (mindfulness).

Майндфулнес е медитативна практика, възникнала в източната култура, най-вече от будизма, и нейната основна цел е да развие фокус върху настоящето по отношение на мисли и усещания. Това става чрез дихателни упражнения, осъзнаване на тялото и основното, оставяйки мислите да текат, без да се задържат.

Има няколко приложения, които могат да ви помогнат в тази практика с ръководства от уроци и обяснителни видеоклипове за медитация – достатъчно е единствено да потърсите в YouTube или на други места в интернет.
Как мислите, струва ли си да опитате?

Не е толкова лесно, колкото изглежда

авг.22

Аз съм суетна жена, обичам да имам хубава прическа, която не е задължително да е направена от фризьор и определено много държа ръцете ми да изглеждат добре. Това включва и маникюра.

Освен, че обичам да имам красиви ръце и нокти, доставя ми голямо удоволствие да си лакирам и оформям ноктите сама. Не съм професионалист, така че има какво още да се желае, но все пак важно е желанието. С времето се справям все по-добре. Започнах първо с лепенки за нокти, а лека полека започнах да се опитвам и да рисувам. В началото бях отчайваща, но с времето посвикнах. Предполагам, че ако отида на курс ще ми покажат по-лесен начин и трикове за рисунките, но все още не съм се решила да се запиша. Затова пък в Интернет има всичко. Гледам клипчета за начинаещи и се опитвам да ги повтарям. Когато ги гледам как с лекота правят интересни цветя, фигурки, чак си казвам, колко лесно било, но захвана ли се да ги повторя си е трагедия. всъщност е много по-трудно отколкото изглежда и в много случаи ми коства много чистене с лакочистител и започване отначало. Което пък води до почти натравяне с ацетон. Много често се шегуват с мен, когато съм разсеяна, че пак съм се лакирала и затова съм такава. Но нали съм си инат в 80 % от случаите резултатите са задоволяващи.

Доставя ми огромно удоволствие да си рисувам ноктите, надявам се че ще успея скоро да премина и курса, до тогава ще има проба-грешка, а вие се насладете на някои идеи за интересен маникюри провала при направата им.

Цената на успеха

юли23

Какво е в днешно време да си майка, домакиня, добра съпруга и работеща жена? Може ли да си всичко това и да ти остават време и сили и за самата теб? Мисля, че това е доста сложен въпрос, на който би могла да отговори само една такава дама.

В 21 век жените искаме да сме самостоятелни и независими от мъжете си, а не както в патриархата, да сме просто домакини, за да не кажа слугини. Все повече жени се стремят към успешна кариера, но когато се появи дете, нещата започват да стават доста по- сложни, да обърнеш внимание на детето, да си любяща майка или да пренебрегнеш рожбата си, за да си успешна в кариерата си, но в същото време ние сме жени, а жените имат нужда от време само за тях самите, в същото време и съпругът ни иска внимание, как да се справим с всичко? Аз съм от работещите жени, искам да изкарвам сама парите си, признавам, че понякога се страхувам да поемам инициатива за да успея да се кача с една стъпка по-нагоре към успешна кариера, защо ли? Първо страхът от провал, защото искам работата да не пречи на личния ми живот, винаги се старая като прекрача прага на дома ми да се изключвам за работа, но когато постът е по-отговорен това няма как да стане. Моя много добра приятелка има успешна кариера, има прекрасна дъщеря и съпруг. Печели добре, ходят на екскурзии в чужбина, карат скъпи коли и не се притесняват за ипотеката си. Погледнато така тя има живот мечта, но всъщност не е точно така. Всичко това тя е постигнала с много труд, много сълзи и много лишения. Почти няма време за дъщеря си, принудена е да наема детегледачка, много често се прибира от работа когато тя е заспала, а екскурзиите са веднъж годишно и то за седмица, не защото не могат да си го позволят финансово, а работата не й позволява да отсъства повече, да, къщата й ще бъде скоро изплатена, но тя се прибира в нея само за да спи, а когато си е у дома, телефона й не спира да звъни. Да, няма как да сложим всички под общ знаменател, може би има жени, които успяват да жонглират с всики тези задължения, но честно да ви кажа, предпочитам да печеля по-малко пари, но да имам време за семейството си. Може да не живея в къща, но това няма значение, стига всички да са щастливи.

За една жена е доста трудно да се реализира в професионален план, не защото е по-малко способна от един мъж, напротив. Но много от тях предпочитат семейството и го поставят на първо място. Жените, които въпреки всичко успяват да изградят успешна кариера за мен са истински бойци.