Archives

Настинка? Вземете бързо мерки

През времето на преход от есен към зима е много трудно да привикнем организма си. Днес е влажно, вечерта темепературите падат неминуемо, за разлика от обяда, когато времето омеква. Сваляме шапка, после слагаме шала, често взимаме ръкавиците когато не ни трябват и ги забравяме точно когато са ни най-необходими. На мен най-често ми се случва да изляза с по-леки обувки, но краката ни измръзват докато чакам на спирката градски транспорт или в здание с лошо отопление.

Настинката най-често ни навестява именно през това време на година. Гърлобол, обща отпадналост и хрема са симптомите, които ни създават дискомфорт и ни пречат да извършваме дневните си задължения. Мнозина ги подминават, купуват капки за нос и след няколко дни се чудят защо не им минава. Най-добре е да атакувате настинката още в зародиш, за да си спестите неразположението. Не чакайте, за не прогресира, когато лечението ще струва скъпо и ще е по-продължително.

Вземете разтворими прахчета с парацетамол и пийте по предписание, а не по ваше усмотрение. Най-вероятно още с първото ще почувствате облекчение, но то няма да продължи дълго, без да вземете, както е отбелязано, необходимите дози през посочения период от време.

teaНе забравяйте да поемате топли течности. Чаят от лайка е изключително полезен не на шега. Той успокоява лигавицата на гърлото и намалява възпалението. Ментови бонбони облекчават болката и отпушват носа. Добавете мед, лимон, киви – което е богато на витамин Ц, и други плодове към дневното си меню. Носете плътни чорапи и не забравяйте, че през зимата най-важно е да имате сухи и топли ходила. Направете шала си редовен аксесоар в чантата си. Спасява положението при силен вятър и много лесно може да се прибере в чантата, когато не ви трябва.

 

 

 

 

Не трябва да се плашим от прегледите

Когато се чувстваме физически и психически добре, можем спокойно да гледаме напред в бъдещето и да се грижим за хората, които обичаме. Затова, драги мои читатели, не забравяйте да обръщате повече внимание на себе. Особено при заболявания, за които не знаете почти нищо…

doktorНаскоро четох материал в онлайн здравна медия, публикуван след консултация с колоректален хирург от медицински център „Фама‟ – Пловдив. Изборът на редактора на сайта – да посвети статия на проблемите в аналната област, ми направи много добро впечатление, тъй като тези заболявания са често срещани, а допълнителната информация за тях винаги е от полза.

Във въпросната статия специалистът проктолог д-р Антон Тодоров бе дал сведения за аналната фисура. Това заболяване е едно от най-болезнените, защото говорим за открита цепнатина на нежната лигавица на правото черво. Понякога тя може да се развие хронично и да се превърне в исхимична язва. Много хора търпят почти до последния момент, не от срам, а страхувайки се от самия преглед. Свързват го с болезнени инструментални изследвания, които ще нанесат психологическа травма. И действително, в много направления на медицината пътят към диагностицирането е един от най-неприятните моменти. Повечето пациенти не разбират същността на изследването, а липсата на знание относно протичането му води до стрес и забавяне на лечението.

Както при редица други заболявания, така и при установяването на анална фисура прегледът е от изключителна важност, за да се избегне вероятността от редките и опасни – като болест на Крон или Хроничен улцерохеморагичен колит (ХУХК), които протичат с изключителни усложнения. Ранното им откриване е в полза на самия пациент. Аналната фисура не изисква сложни инструментални изследвания, както казва самият д-р Тодоров в статията за успокоение на заболелите. Потенциалният пациент не трябва да се притеснява и от операция, тъй като тя се прилага само след като лекарят е сигурен, че не може да помогне по друг начин. А преди това има много нови медикаменти за локално приложение, които гарантират над 70% възможност за оздравяване без хигургична намеса.

Какво отслабва имунитета ни?

Хората често си мислят, че знаят и разбират всикчо за медицината. Без да имат медицинско образование са склонни да си правят собствени изводи за заболявания и различни състояния, което в последствие може да ги постави пред много сериозни изпитания. Едно, че предприемат самолечение, което често забавя излекуването, второ, че предават „съветите“ си на други хора, които могат да имат съвсем различно заболяване. Няма да коментирам последиците.

imunitetКазват, че поемането на витамини всекидневно, но естествени витамини от плодове и зеленчуци ще остави лекарите без работа. Това популистко изказване е колкото вярно, толкова и грешно. Витамините наистина повишават имунитета ни, но ако това бе рецептата за крепко здраве и дълголетие защо хората в изминалите векове, консумирайки естествени продукти, а богатите дори са имали всякакви плодове на трапезата си, са живели едва половината от нашия живот. За жалост много заболявания възникват в следствие на генетична обремененост, начин на живот, условия на труд, място, климатични условия, а на съвременния човек оказват влияние и консумиране на преработена вода, растения, отглеждани с химикали и много други… Ето го и отговора на моя въпрос. Логичен, разумен, много по-близък до истинността.

Благодарение на постиженията на медицината сме успели да се преборим с толкова много болести и слава богу вече има лек срещу туберколоза, имунизации срещу много заболявания като детския паралич и други. Лекарите са нужни, защото, както гласи една известна поговорка, болестите са повече от пациентите. При правилна диагностика съвременните медикаменти облекчават симптомите при грип и настинки, лекуват рискови заболявания и повишават имунитета на хора, които не могат да си набавят естествени вещества по ред причини.

За пиенето на вода и дехидратацията

Редовното пиене на вода е по-важно, отколкото си мислите. Клетките ни се нуждаят от нея за нормалното протичане на химични реакции в организма ни. Водата помага на кръвта да разнася хранителни вещества в тялото и да се освобождава от отпадъчни такива.

За да си набавим течностите, които губим при потене и уриниране, се нуждаем от вода (или друга напитка) – около два литра на ден. Друг е въпросът колко вода трябва да пием, за да избегнем дехидратация. За всеки човек е относително и зависи от редица фактори. Тук могат да се включат всички напитки, но водата, млякото и плодовите фрешове са най-полезни. Първият признак за дехидратация е усещането за жажда. Индикатори може да са по-тъмната на цвят урина, главоболие, липса на енергия и главозамайване.

Lemon-WaterВодата е най-здравословното решение и при дехидратация, и при обикновено утоляване на жаждата, защото не съдържа калории и захар. Ако не ви харесва вкусът й, винаги може да добавите няколко резенчета лимон – това ще придаде допълнителна свежест. Действа енергизиращо, особено през лятото 🙂

Аз съм от хората, които не изпитват нужда да пият вода през деня, но знам колко е важно за нормалното функциониране на организма. Два литра се равняват на осем чаши вода на ден; аз успявам да ги докарам до към половината – около 4-5. За повече сякаш няма място, но с толкова се чувствам добре. 🙂

Състезание с природата

gmoНякога човекът и природата са живели в хармония, но днес това не изглежда да е така. Сега се стремим да я завземем и по всякакъв начин да я убедим (дали нея, или себе си), че не ни е нужна. Например генно-модифицираните храни, около които се беше вдигнала голяма врява преди време. Вземаме нещо, създадено от природата, и подобряваме качествата му, които не ни харесват. Колко сме велики и по-напред от нея! Нищо чудно скоро и доматите, които ядем, да ни проговорят или надживеят. Истината е, че няма как да сме сигурни дали в храната има ГМО, или не – на външен вид по нищо не личи.

Ролята на най-висш разум на Земята ни дава правото да я третираме по всевъзможни начини. Поне ние така сме го решили. А замисляли ли сте се за това, че човекът като вид не е единственият жив организъм на земята. Животинският и растителен свят ни превъзхожда числено, но той не може да се мери с нас, затова ние сме поели контрол над планетата, която всички обитаваме. Тук ние определяме правилата.

Природата също си има своите начини да комуникира с нас – наводненията от последната година го доказват. Но тя не го прави с умисъл и користна цел, нито пък се защитава. Съществува вероятност това, което се случва, да е последствие от нещата, които ние правим. Вредим ли на нея, вредим и на себе си. Това е причинно-следствената връзка, за чието съществуване  може би сме забравили някъде по пътя напред и нагоре.