Archive by Author | MSimeonova

Слънцето и слънчевите лъчи

мар.19

Всички знаем за слънцето. Виждаме го всеки ден. Разбрали сме, че този важен жълт кръг в центъра на Слънчевата система, че е основният ни източник на светлина. В много части на света различни общности правят култ към слънцето. Те празнуват съществуването му и ползите за здравето и живота на хората.

Всеки 21 юни, съвпадащ с лятното слънцестоене в северното полукълбо на земята, най-дългият ден в годината, екологичните организации отбелязват Международния ден на слънцето. Дори в наши дни сме отредили цял един ден в почит на източника на ни на топлина и живот.

Слънцето влияе не само на планетарния баланс, то също оказва влияние и върху здравето ни и може да ни движи духовно и емоционално. Ето и няколко реални ползи от досега ни със слънчевите лъчи, които видимо ще подобрят състоянието ни.

Излагането на слънце действа като терапия с противовъзпалителен ефект при някои дерматологични заболявания. Слънчевите лъчи помагат на тялото ни да генерира витамин D. Кожата при получаване на ултравиолетово лъчение събира витамин D, който се метаболизира в бъбреците и се трансформира в активна форма. По този начин се допринася за усвояването и отлагането на калций в костите. Освен това витамин D е от съществено значение за минерализацията на зъбите.

Ултравиолетовите лъчи от слънцето регулират производството на мелатонин – хормон, който регулира съня. Слънчевата светлина редуцира нивата не веществота в организма, така че да ни помогне да се чувстваме по-будни и енергични.

Доказано е, че излагане на слънце само за 10 минути е достатъчно, за да се тонизира тялото ни. Помага и за повишаване на защитните сили за организма, тъй като увеличава броя на белите кръвни клетки в неутрофили и лимфоцити. Слънцето оказва благоприятно въздействие и при понижаването на холестерола.

Детски чаени спомени

фев.27

Когато навън е студено, опитвам да стопля тялото и душата си с вкусна и ароматна чаша чай. Завита в любимото пухкаво одеяло, с книга в ръка и чисто съзнание – така минават моите зимни уикенди. Именно един такъв ме накара да си спомня моментите, когато бях малко момченце.

В детските ми дни, особено през зимните ваканции, много обичах да прекарвам времето си с баба и дядо. Не само защото постоянно ми готвеха любимите ястия и изпълняваха всяка моя прищявка, но и защото някак си успяваха да оставят топлина в сърцето ми.

Баба винаги ме посрещаше с гореща чаша чай от каркаде – червен на цвят, благоухаен и много любим. Винаги му добавях лъжичка мед, след което отпивах няколко глътки и го забравях. Щом поизстинеше, дядо ме приканваше да го изпия. Аз обаче добавях хляб, натрошавах сирене и изсипвах малко количество захар – ставаше чудна попара.

Спомням си, че баба и дядо много ми се радваха. И аз бях щастлива в онези дни. Предполагам, че като четете тези редове и вие се сещате за вкусните чаени попарки, които са ви правили бабите. Сега не бих хапнала отново, но щом ми замирише, веднага се връщам назад във времето и се появява точна тази идеалистична картинка от детството ми.

Когато растях, не пропуках своята чаша чай. С годините се промени и начинът, по който го обичам. Вече го пия чист – без мед или захар, защото вярвам, че така се усещат истинските му вкусови и полезни качества. Преди всичко билките са ценни за здравето ни, а като допълнение поддържат и духа ни.

В момента дори консумирам единствено чай, не пия кафе. Така и не се научих да обичам вкуса на горчивата черна напитка. На някои хора им се вижда странно, но е така. Дори в летните дни обичам чай.

Опитайте и вие да си направите гореща напитка от любимите билки, уединете се със себе си и се отпуснете – ще ви връхлетят толкова много спомени и любими моменти, че ще искате винаги да пиете този майчен чай.

Деца, родители и религия

фев.6

Свободата да изявяваш своята религия или убеждения включва и правото да споделиш мирно своята вяра. Всяко ограничение в тази насока трябва да бъде изключително и в съответствие с международните стандарти. След като ние, хората, имаме това право, то трябва ли да го предадем напълно и на нашите деца или е по-правилно да ги оставим сами да изберат своя религиозен път?

Историята и културата на цивилизацията ни до момента отразява силна традиция на родителска грижа за образованието и обноските на децата. Тази основна роля на родителите във възпитанието на малчуганите вече се установява като постоянно и универсално право. Освен обаче на общообразователни науки се обучават и на религиозни виждания, които са директна проекция от по-възрастните.

В това няма нищо лоши, тъй като Международното право за правата на човека е недвусмислено и позволява на родителите да дават на децата си повече информация в съответствие с тяхната религия или убеждение. Международният пакт за граждански и политически права и Международният пакт за икономически, социални и културни права изискват държавите да зачитат свободата на родителите да осигуряват подобни обучения.

Децата се ползват от правото на достъп до образование по отношение на религията или вярата в съответствие с желанията на своите родители или настойници. Дали обаче те ще могат да изберат сами в какво да вярват? Необходима е много информация и поглед върху всички гледни точки, за да може един малчуган да изгради правилната представа за религията. Той може да я отхвърли или да я приеме, може да съвпада с тази на родителите му, но е възможно и да е друга.

Основната роля на възпиталите тук е да бъдат толерантни към децата си и да им предоставят всичко, което знаят. Те трябва да са едновременно умерени, но и да защитават твърденията си, без да се налагат.

Всички родители трябва да проявяват уважение към избора на децата си, така както те самите са направили своя преди години. Колкото по-голяма свобода има едно дете, толкова по-самостоятелно и отговорно става то. Дали религия, убеждения или професия – изборът е само на децата.

Медитацията – вече и за кариерно ориентирани

ян.10

Въпреки че вече има по-големи познания за ползите от медитацията и разбирането на това какво всъщност представлява тя, все още съществува стереотипът, че е дейност само за хора, които са спокойни, заинтересовани от мистика или с бъдещи планове да станат монаси. Но как може медитацията да помогне на вашата кариера?

Горната представа не може да бъде по-грешна. Медитацията може да донесе многобройни ползи, включително в корпоративната среда. Вече е известно, че много от големите предприемачи и успешните хора в корпоративния свят имат този навик и неслучайно Опра Уинфри и Джеф Вайнер са в този списък.

Сред многобройните ползи на медитацията за ума се нареждат и положителните промени в начина на справяне с междуличностните отношения и стресови ситуации, в допълнение към подобряването на производителността и удовлетвореността в работата и в живота като цяло.

Ето някои от ползите, които може да ви донесе медитацията.

По-малко стрес

Според проучване, проведено от Калифорнийския университет в САЩ, хората, които медитират повече от 10 години, имат видимо по-ниско ниво на кортизол и адреналин – хормони, свързани с тревожността и депресията, в сравнение с тези, които нямат този навик.

Освен това, по време на медитация, тези хормони намаляват нивото на производството си, което допринася за по-спокойно и по-уверено състояние през целия ден.

Multitasking

Според други изследвания, проведени от Университета на Вашингтон, САЩ, медитацията подобрява способността за извършване на повече от една задача едновременно, дори в стресови ситуации. По този начин човек е в състояние да се справи с голям списък със задачи с различни нива на приоритет, без да се чувства изтощен или стресиран.

Това увеличава производителността на практикуващите и често удовлетвореността им, тъй като те са в състояние да напредват повече в ежедневието си и да постигат дългосрочните си цели по-бързо и гладко.

По-добра когнитивност

Само 4 дена медитация е в състояние осезаемо да намали умората, тревожността и да повиши информираността и вниманието в настоящето. В допълнение, практиката доведе до подобряване на когнитивната система на участниците и в начина на справяне със стресови ситуации.

Откъде можете да започнете?

Противно на това, което мнозина мислят, медитацията не е да седиш в лотосова позиция с напълно празен ум. Разбира се, има практики, които се фокусират върху това да не мислят, но това не е универсално правило. Има различни методи с различни цели, но най-разпространеният в момента е така наречения „майндфулнес“ (mindfulness).

Майндфулнес е медитативна практика, възникнала в източната култура, най-вече от будизма, и нейната основна цел е да развие фокус върху настоящето по отношение на мисли и усещания. Това става чрез дихателни упражнения, осъзнаване на тялото и основното, оставяйки мислите да текат, без да се задържат.

Има няколко приложения, които могат да ви помогнат в тази практика с ръководства от уроци и обяснителни видеоклипове за медитация – достатъчно е единствено да потърсите в YouTube или на други места в интернет.
Как мислите, струва ли си да опитате?

Лек за объркаността

ное.20

Какво правим обикновено, когато се чувстваме объркани? Отхвърляме объркаността и се опитваме да се освободим от нея или да я отстраним; усилваме я, като размишляваме върху нея, или се изгубваме в нея; или се откъсваме от объркаността си като се откъсваме от себе си. В типичния случай се оглеждаме извън себе си за някакъв вид утеха, подкрепа или съвет. Не е възможно да открием онова, което искрено търсим, когато гледаме навън. Може би си мислим, че сме открили нещо, ала то е временно и в крайна сметка изгубваме намереното или непрестанно се тревожим дали няма да го изгубим. В края на краищата никоя външна помощ не е лекарство за нашето страдание. За да намерим най-доброто лекарство трябва да се обърнем навътре. Това не означава да подобрим идеите си, да подложим на проверка мислите си и да променим чувствата си. Означава да се обърнем навътре, за да намерим помощ, там където вече сме.