Tag Archive | деца

Деца, родители и религия

фев.6

Свободата да изявяваш своята религия или убеждения включва и правото да споделиш мирно своята вяра. Всяко ограничение в тази насока трябва да бъде изключително и в съответствие с международните стандарти. След като ние, хората, имаме това право, то трябва ли да го предадем напълно и на нашите деца или е по-правилно да ги оставим сами да изберат своя религиозен път?

Историята и културата на цивилизацията ни до момента отразява силна традиция на родителска грижа за образованието и обноските на децата. Тази основна роля на родителите във възпитанието на малчуганите вече се установява като постоянно и универсално право. Освен обаче на общообразователни науки се обучават и на религиозни виждания, които са директна проекция от по-възрастните.

В това няма нищо лоши, тъй като Международното право за правата на човека е недвусмислено и позволява на родителите да дават на децата си повече информация в съответствие с тяхната религия или убеждение. Международният пакт за граждански и политически права и Международният пакт за икономически, социални и културни права изискват държавите да зачитат свободата на родителите да осигуряват подобни обучения.

Децата се ползват от правото на достъп до образование по отношение на религията или вярата в съответствие с желанията на своите родители или настойници. Дали обаче те ще могат да изберат сами в какво да вярват? Необходима е много информация и поглед върху всички гледни точки, за да може един малчуган да изгради правилната представа за религията. Той може да я отхвърли или да я приеме, може да съвпада с тази на родителите му, но е възможно и да е друга.

Основната роля на възпиталите тук е да бъдат толерантни към децата си и да им предоставят всичко, което знаят. Те трябва да са едновременно умерени, но и да защитават твърденията си, без да се налагат.

Всички родители трябва да проявяват уважение към избора на децата си, така както те самите са направили своя преди години. Колкото по-голяма свобода има едно дете, толкова по-самостоятелно и отговорно става то. Дали религия, убеждения или професия – изборът е само на децата.

Ню Медиа Груп на Светльо Кантарджиев впечатлява с книги за деца

апр.29

Насила хубост не става – тази поговорка важи и за опитите на родителите да накарат децата си да четат. Моето мнение е, че личният пример е най-важен. Детето от малко трябва да вижда, че четете книги. Не документи, свързани с работата, а именно книги.

Дори си мисля, че едно дете е добре да се научи да чете още преди да е тръгнало на училище. Мама и тате трябва да му отделят малко внимание и сами да го научат. Така четенето ще започне не като нещо задължително, което правиш насила в училище, а постепенно, като игра между родител и дете. Доколкото съм запозната, в училище вече се учи чужд език още от първи клас, което поначало е нещо хубаво, защото децата ще свикнат по-отрано с него, но пък така си мисля, че вниманието им се раздвоява между българския и чуждия език. Затова е добре още отпреди това да свикнат с четенето на български.

cat_cartoonКак една книга може да привлече едно малко дете? Ами с картинки, защото на този етап на тях буквите нищо не им говорят. Миналия ден попаднах на една книжка в книжарницата – „Приказка за котката“ (Ню Медиа Груп я издава). Забелязах, че е добре илюстрирана, а консултантката ми каза, че издателството на Светльо Кантарджиев е решило да я направи с подобрени и повече картинки. Аз понеже обичам котки, а и защото ми направи добро впечатление на пръв поглед, си я купих за себе си :).

Детска книжка отдавна не бях чела, особено такава като тези на издателството на Светльо Кантарджиев, така че това си беше едно разнообразие за мен. Такива книги се четат с лекота и оставят едно приятно чувство след себе си като затвориш последната страница. Тази не беше изключение :).

Нека обезопасим дома си в името на децата

окт.29

Ако имате малки деца, обезопасяването на дома ви е нещо абсолютно задължително и това трябва да стане преди момента, в който малчуганите започнат да ходят. Един дом крие хиляди опасности за малките, които все още не могат да разсъждават сами. Те са изцяло във ваши ръце и вие сте тези, които трябва да се погрижат за осигуряване на безопасна среда вкъщи. Ако не знаете откъде да започнете, може да следвате съветите, които ще ви дам.

Водата е една от скритите заплахи за вашето дете. Никога не го оставяйте без надзор, когато е край вода – било то басейн, ваната вкъщи или морето. Минута е достатъчна, за да се стигне до фатален край. Детските дробове не са така развити, като тези на възрастните. Те не могат да задържат дъха си под вода за повече от няколко секунди.

childproofКухнята, от друга страна, е може би най-опасното място в дома ви. Там децата могат да се изгорят, а такива белези трудно зарастват напълно. Трябва да се вземат строги превантивни мерки. Внимавайте за детето си, докато готвите, а след като приключите, изключете печката от контакта и му сложете протектор. Знаем как децата обичат да си играят с всякакви копчета и бутончета, така че това е едно решенията на проблема. Топлите тенджери и тигани трябва да се на недостъпно място, далеч от ръба на плота. Същото се отнася и за острите прибори. Сложете предпазители на шкафовете, където държите почистващи препарати и опасни предмети. Покривката за маса трябва да се махне, защото има вероятност детето да я дръпне и всичко върху нея да се изсипе отгоре му.

Острите ъгли навсякъде в дома е нужно да се защитят с предпазители за ъгли. Ако въжето на щорите ви е достатъчно дълго, за да може детето ви да го стигне, погрижете се да го приберете по-нависоко. Така предпазвате малчугана от оплитане във въжето и евентуално задушаване. Отворените прозорци и тераси също са заплаха. Или ги затваряйте, или наблюдавайте детето си постоянно, когато са отворени.

Това са само част от нещата, за които да следите. Сигурно докато сте чели, са ви хрумнали още, но постоянният надзор над детето е най-добрата превантивна мярка.

Lacrima и злоядите деца

авг.16

121218_KIDS_PickyEaters_border.jpg.CROP.original-originalДа си майка не е никак лесно. Това си е направо професия с огромна длъжностна характеристика, в която графа „денонощно разположение“ е нищо в сравнение с „правилно възпитание“, „търпеливост“ и „съобразителност“. Особено последното. Не само, че едно дете си иска внимание, но и самите ние понякога се нагаждаме спрямо него.
Всички майки, които четат в момента, знаят за какво говоря. Сменяте режима на ставане и лягане, съобразявате се какви думички използвате пред малкия човек, защото нали знаете, че има една възраст, в която започват да повтарят безспир, като навити кукли, каквото са чули. А, да, и променяте хранителните си навици.

У нас капризите в храненето изискват пасиране на супите, защото видиш ли: „Мамо, плуват някакви зелени неща. Не искам да я ям.“ Как да обясниш, че магданозът е полезен?! Ако някой има идея, ще съм благодарна да я сподели. Освен това спряхме да купуваме млечните продукти, с които бяхме свикнали. Изглежда децата са като жив мерител на качеството. Ако дадена стока не е добра, започва да ги боли коремче, да им мирише зле и да отказват да я погледнат дори. В крепката детска възраст правилното и разнообразно хранене е от особено значение, затова вече купувам без да правя компромис. Основният проблем при нас е, че ни гони едно злоядство, с което от доста време не мога се справя.

Не случайно засегнах млечните продукти. С тях имахме най-голям проблем. Едва нацелихме кисело мляко. Със сиренето, кашкавала и маслото минахме през всички познати ни марки и най-сетне се спряхме на Lacrima. Както се бях уплашила, че не мога да накарам малкото изобщо да хапне сирене и кашкавал, сега редовно само отваря хладилника и чопли като мишле. 🙂

На майките, които имат същите проблеми като нашия – със злоядо дете, наистина препоръчвам да опитват докато не намерят правилния продукт, но да не оставят детето си без необходимите вещества за развитието на организма. За мен лично беше много важно да науча детето да яде сирене и кашкавал, заради ползата за костите и зъбките. Затова се научихме да купуваме само от марката Lacrima. Произвеждат в мандра в Пазарджик още маслои крема сирене. Тях открихме в последствие. Също са много хубави– с натурален и мек вкус, така че и от тях взимаме.

Много се надявам да израснем това злоядство. Нее никак приятно да виждаш, че детето ти не харесва това или онова и да се чудиш какво да му дадеш. Но пък трябва да призная, че благодарение на това се научихме да държим и много повече на качеството, отколко преди, което е добре за здравето на цялото ни семейство.

Приказки от цял свят в книжките на Светльо Кантарджиев

май1

Днешният книжен пазар направо е залят от всевъзможни приказки за деца. Като започнем с български народни (Хитър Петър), минем през популярните (Снежанка, Пепеляшка), след това посочим тези тип Дисни и Пиксар и стигаме до нетрадиционни истории, съчинени от съвременни писатели. Днес рядко се намират национални приказки от различни държави, които да съдържат духа и мъдростта на страната.Не говоря за общоизвестните, каквито са„Котаракът в чизми‟ или „Бременските музиканти‟, а истории от руски, индийския, индианския, английския или друг фолклор.

vasilisaЛитературният късмет кацна на рамото ми точно в нощта на литературата, когато открих традиционни приказки в поредицата за малки деца на издателството на Светльо Кантарджиев, за което вече съм вписвала в блога си. Всъщност неговите книги  не спират да ме изненадват, може би защото и у дома си имаме един малък юнак и нали знаете как е… търсим подходящи за възрастта му книги, при това с такъв елемент, че да задържа вниманието му. (Ако четяхме кримки сигурно щях да споделям впечатления от „Бард” например, ако фентази романси от „Ибис‟, но ние още сме на детска вълна и слагам под прожекторите „Ню медиа груп”)

В близък за децата стил се наслаждаваме на индианската легенда за „Момчето, което донесе небесните цветове”, виетнамската приказка „Вълшебната тиква”, руската „Василиса Прекрасна” и „Омагьосаната принцеса” от английския фолклор.

Илюстрованата поредицата „Детство мое‟ ни показват колко много и ние възрастните можем да научим от историите за най-малките.Те ни вдъхновяват, карат ни да си припомним за позабравени ценности и добродетели и ни приканват да прекарваме повече вълшебно време с обичаните хора.