Archives

Митове и предания от цял свят

фев.6

Винаги ме е влечала митологията. Повечето хора обаче я откриха с кинопродукциите за вампири, магьосници, русалки и богове. Заинтригуваният започва да се рови в интернет за повече информация. От собствен опит знам обаче, че най-ценните данни няма да намери в уеб-пространството, а в библиотеките. Именно посещението ми онзи ден в търсене по темата е повод за написването на статията ми днес.

img_164052_711371_rИзнамерих страхотни книги за друидските легенди, разпространени на Острова, както и викингски разкази за богове. Четейки, открих известни прилики с родните обичаи. Много от вас, сигурна съм на 100%, не подозират колко интересни същества и предания имаме ние. Всъщност в земите, на чиято днешна територия е България, се е практикувало магьосничество от древни времена, разпространено е вампирясването, тук са леговища на лами (респективно змейове/дракони), водни нимфи, самодиви и много други. Тук се намира пещерата към Подземния свят, по която е слязъл Орфей, тук имаме вълшебни билки и безсмъртни богове.

От тези три митологии и до днес са запазени и се практикуват известни ритуали. Ще ви разкажа за два, които четох и много ме впечатлиха. Единият е друидски, а другият – български. И двата са предсказания за младите девойки за кого ще се омъжат.

Според друидите това може да покаже кора на ябълка. Тя трябва да е едра и сладка, според вкуса на момичето, на което ще се гадае. Взима се вода, стояла на открито под букет от цветя в нощта на есенното равноденствие. Над тази вода, разлята в широк съд, девойката трябва да обели ябълката на веднъж – без да разкъсва кората.  Цялата обелка хвърля във въздуха над водата, задавайки високо въпроса за кого ще се омъжи. Падналата във водата ябълкова обелка показва първата буква от името на бъдещия жених. Не се заблуждавайте – кората се разкъсва, извърта се, така че може да се падне всяка буква.

Българският обичай със същото значение е Ладуването. Извършва се на 24 юни – Еньовден. Тогава моми събират в менче мълчана вода от седем извора. Във водата всяка поставя своя вещ (гривна, пръстен) с привързан към нея здравец. Менчето стои цяла нощ под цъфнал трендафил. На сутринта най-старият в дома  предрича по накита коя за какъв мъж ще се задуми.

Ако ви стана интересно има още много легенди, които само очакват да бъдат прочетени…

 

 

Семейства с домашни любимци

дек.5

t1larg.pet.baby.giМного семейства съжителстват с домашен любимец и същевременно имат малко дете. Добри приятели обаче наскоро се принудиха да се разделят с дългогодишния си съквартирант – красив лабрадор, който си взеха веднага щом се събраха да живеят заедно преди пет години.

Причината бе, че наскоро им се роди дете и бебето развило някаква алергична кожна реакция. Минаха през хиляди изследвания и се оказа, че проблемът е кучето. Преди време заедно бяхме търсили  информация доколко е възможно децата да бъдат податливи на алергии при наличието на домашно животно. Много сайтове, форуми и дори специалисти опровергават твърдението, че при съжителство с котка или куче детето е по-чувствително. Даже дечицата, родени в семейства с домашен любимец  имат по-силен имунитет срещу  алергии. Да, но в това младо семейство се случи точно обратното. Избор в техния случай дори нямаше. Кучето трябваше да напусне квартирата им.

Съдействах им и подариха лабрадора на съседите ми – добри хора, които отдавна се замисляха дали да не си вземат домашен питомник. Сега се отнасят с грижа към новия член от семейството. От своя страна кучето преживя мъчно раздялата с предишните си собственици. Въпреки че често го посещават, привързаността си остава. Цяла седмица скърбял – не искал да се храни, да пие, не тичал на разходките. Няколко седмици по-късно, доколкото разбрах, се чувствал по-добре. Свикнал е с новия си дом. Гледам ги да се разхождат сутрин в парка, играят с гумена топка. Надявам се нещата наистина да са се нормализирали.

Конкретният случай е един пример за риска, който се крие в съжителството в едно семейство на малко бебе и домашен любимец. При някои хора изобщо не се получават такива неприятни ситуации и никога не е било нужно да се прави какъвто и да било компромис, но ето, че тъкмо в семейството на най-добрите ми приятели се случи. В заключение ще каза, че няма нищо категорично на този свят. Всичко е строго индивидуално. Макар някои хора убедено да твърдят, че бебе и животинче не си пречат – дано да не им се случва обратното. Всичко зависи от нежния организъм на детето.

Изводът: Едно семейство винаги трябва да има предвид риска да станат родители и да продължат да гледат домашен любимец.

Песимистична теория за Българския преход

ное.8

В навечерието на 10 ноември и като един буден гражданин на Република България няма как да не си задам въпроса: Къде се намираме 24 години по-късно?

Според Христин Петков, първия демократично избран кмет за Сливен, Преходът ще продължи още дълги години, а за да променим нещо в тази насока, първо трябва съзнанието на всеки гражданин да се отърси от пагубни и дълбоко навлезли в народопсихологията ни черти. Социологът Иво Христов пък отбелязва, че българите не разполагат с необходимия ресурс, потенциал и интелектуално разбиране за състоянието, в което се намираме, за „тресавището“, в което сме се „наврели“.

ivo

доц. Иво Христов: “ Минахме точката, от която не можем да се върнем обратно.“

На свой ред, политиците не спират да се надпреварват кой ще спечели „публиката“ с обещания за по-добро бъдеще и „рестарт на системата“. Кой се нуждае обаче, питам аз, от поредния „рестарт“? Защото историята до момента красноречиво говори, че типично по нашенски сме побългарили и тази дума, давайки й звученето на ‘shut down’ (пр. от английски език ‘изключване’); ние не надграждаме, ние рушим до основи всичко от предходните 4 години; ние не следваме една линия, една идея за бъдещето на страната, ние сме или истерични националисти, или апатични зрители; най-сетне, ние сами не вярваме в собствените си възможности, че да ни повярват отвън.

Дали настоящата студентска окупация ще се превърне в поредното „чудо за три дни“, дали ще продължим да „емигрираме, а не протестираме“, каквото призова да сторят младите ректорът на УНСС, Стати Статев, зависи от нас и от промяната, която сме готови да започнем първо от собствения ни вътрешен свят!

За социалните сънища

окт.2

Много хора търсят обяснение за сънищата си. Смятат ги за символи и знамения от бъдещето. Гледат в съновници и търсят баби за съвет. Интересът към бъдещето прави съновниците едни от най-четените страници в уеб пространството. Лично аз смятам, че всеки човек води различен начин на живот, в следствие на което сънища му могат да се тълкуват според преживяванията и тревогите му.1724937111_1367812227

Мен обаче ме интересуват (и днес поставям на фокус) така наречените социални сънища. Четох за тях преди време и намирам темата за любопитна. Според учени, социалните сънища са абсолютно еднакви при всички хора и са резултат от технологичния и промишлен прогрес на човечеството. Такива са изкачванията и пропаданията с асансьор, страхът от високото, когато сънувате, че сте на върха на небостъргач например, загубването в град, изпускането на автобус или влак.

Все неща, които по някакъв начин ни въздействат и за това се повтарят при хората. Стресът от ежедневието се оказва проводникът на тревогите ни и ги предава на превъзбуденото ни съзнание. За това при почти идентични ситуации мозъкът реагира по единствения познат му като визуален начин, търсейки образ от средата ни – височина, скорост, объркване. Мислех си, че хората, които живеят на островни държави може би имат още един социален сън – обвързан по някакъв начин с морето.

Вече не се учудвам, когато много съвременни учени предлагат за живеене по-малките населени места в по-тихите райони на страните, поради по-ниското ниво на стрес, поради по-ниското визуално възприемане на стресиращи образи и социални премеждия. Аз лично рядко имам социални сънища. Може да се чувствам късметлийка, че живея в град Смолян.

Правилно ли се хранят децата ни?

сеп.15

От днес децата ни тръгват отново на училище. Замисляме ли се колко редовно и здравословно се хранят те, особено когато са извън дома. Отдавна мина времето на училищните столове – с носталгия или не, преглъщаме спомена за тях. И когато няма кой да се грижи за здравето на децата ни, все повече „фаст фуд‟ павилиони  се зароиха около учебните заведения.  Всички знаем, че сандвичи, катми, дюнери, понички, баници и други тестени изделия не са полезни, въпреки  че ни се струват хранителни.

Голямото количество на мазнини и въглехидрати, които се натрупват в детския организъм могат да доведат не само до наднормено тегло. Неправилното хранене затруднява храносмилането, отслабва имунитета и влияе върху паметта и концентрацията на децата.

Толкова е проста истината, че малчуганите почти винаги се хранят с… очите си. Избират храната според  това  колко апетитна им изглежда и ако нещо в нея няма привлекателен вид, следва солидна порция мръщене.

schoolfoodДруг проблем при учениците е нежеланието другарчетата им да видят, че си носят храна от вкъщи, когато на мода е да си купиш от магазина.  В това няма лошо, но научете децата си да купуват разумно.  Например: сандвич, който съдържа пилешко месо или риба, комбиниран със зеленчуци като моркови, маруля, домат и краставица.  За добро храносмилане и памет са полезни суровите ядки – орехи, бадеми, лешник или фъстък. Четох, че лешникът помага при умора (при това е диетичен!), бадемите съдържат най-много калции и витамин Е, фъстъкът е богат на фолиева киселина, способстваща за обновяване на клетките, а орехът е полезен за ума, както обичат да казват майките.  Задължително изберете за детето си плод. Препоръчителен и удобен за училищната среда е ябълката. Ако се питате защо, отговорът е поради високото съдържание на витамин С и антиоксиданти.  Британците не случайно казват: „С една ябълка дневно лекарят не е нужен‟.

Това са три красиви и вкусни компонента, които всички деца обичат.  А няма нищо по-хубаво за  майката да види детето си здраво, силно и готово за приключения.