Archives

Умеем ли да разчитаме знаците около нас?

сеп.7

Светът е голямо място, даже бих казала много голямо. И постоянно ни дава подсказки за това или онова стига да имаме очи, за да го видим. Понякога хората около нас също ни дават знаци без дори да се усещат за това, получава се инстинктивно. Хората по телевизията също използват малките (и не толкова тайни за тях) техники на невербалната комуникация. Дикция на гласа, поглед в страни или направо към камерата, поза на тялото, движение на ръцете и т.н. Има цели научни трудове, посветени на този тип комуникация и информацията, която носи.

1351794832_stop-signЗнаете ли обаче, че природата също ни дава информация обаче? Това са мравките, наредени в редичка, които ни подсказват, че може би ще вали. Това са белите и черни облаци и какво ли не. Ако трябва да съм честна не ме бива в разчитането точно на тези знаци, въпреки че Смолян е планинско градче и би трябвало да е обратното.

Смея да кажа обаче, че мога да „разчитам“ хората около мен. Много съм наблюдателна и има детайли, които ми правят впечатление, а за много други хора остават невидими. Може би е нещо интуитивно, не съм напълно сигурна.

Едно обаче е сигурно. За да разчитате знаците около вас умело, трябва да имате теоретични познания за това какво търсите. Иначе няма да можете да го видите дори да ви извади очите. Така че  бъдете, първо информиране, а след това – наблюдателни.

Докато времето е така слънчево…

авг.21

sunИмаме още 1-2 седмици до края на август и почти официалния край на лятото. Знам, че е тъжно и едва ли на някой ще му се иска да става пак студено. Замислете се, че тогава ще трябва пак да оставаме по-често вкъщи. Денят ще се скъси. Ще започне да вали и няма да можем да излизаме навън толкова често, както в момента. Да не споменавам, че малко по малко пак ще трябва да слагаме дългите блузи и панталони, да се намятаме първо със сака, после с палта, да обуваме боти и ботуши и т.н.

Но! Преди да стане време за нещо подобно имате на разположение толкова топли дни, колкото ни остават. И аз не знам колко са, така че възползвайте се от тях максимално.

Докато е все още топло… идете на планина, на пикник, в парка, разхождайте с часове, срещайте се е приятели навън. Не се затваряйте между четири стени. Скоро само това ще правите, защо да е още от сега.

Докато времето е така слънчево… попечете са на терасата, не се затваряйте в хола. Слезте пред блока и поседете със съседите.

Това са малките удоволствия, с които разполагаме в момента. Не пропилявайте слънчевите лъчи, докато все още ги имаме.

Lacrima и злоядите деца

авг.16

121218_KIDS_PickyEaters_border.jpg.CROP.original-originalДа си майка не е никак лесно. Това си е направо професия с огромна длъжностна характеристика, в която графа „денонощно разположение“ е нищо в сравнение с „правилно възпитание“, „търпеливост“ и „съобразителност“. Особено последното. Не само, че едно дете си иска внимание, но и самите ние понякога се нагаждаме спрямо него.
Всички майки, които четат в момента, знаят за какво говоря. Сменяте режима на ставане и лягане, съобразявате се какви думички използвате пред малкия човек, защото нали знаете, че има една възраст, в която започват да повтарят безспир, като навити кукли, каквото са чули. А, да, и променяте хранителните си навици.

У нас капризите в храненето изискват пасиране на супите, защото видиш ли: „Мамо, плуват някакви зелени неща. Не искам да я ям.“ Как да обясниш, че магданозът е полезен?! Ако някой има идея, ще съм благодарна да я сподели. Освен това спряхме да купуваме млечните продукти, с които бяхме свикнали. Изглежда децата са като жив мерител на качеството. Ако дадена стока не е добра, започва да ги боли коремче, да им мирише зле и да отказват да я погледнат дори. В крепката детска възраст правилното и разнообразно хранене е от особено значение, затова вече купувам без да правя компромис. Основният проблем при нас е, че ни гони едно злоядство, с което от доста време не мога се справя.

Не случайно засегнах млечните продукти. С тях имахме най-голям проблем. Едва нацелихме кисело мляко. Със сиренето, кашкавала и маслото минахме през всички познати ни марки и най-сетне се спряхме на Lacrima. Както се бях уплашила, че не мога да накарам малкото изобщо да хапне сирене и кашкавал, сега редовно само отваря хладилника и чопли като мишле. 🙂

На майките, които имат същите проблеми като нашия – със злоядо дете, наистина препоръчвам да опитват докато не намерят правилния продукт, но да не оставят детето си без необходимите вещества за развитието на организма. За мен лично беше много важно да науча детето да яде сирене и кашкавал, заради ползата за костите и зъбките. Затова се научихме да купуваме само от марката Lacrima. Произвеждат в мандра в Пазарджик още маслои крема сирене. Тях открихме в последствие. Също са много хубави– с натурален и мек вкус, така че и от тях взимаме.

Много се надявам да израснем това злоядство. Нее никак приятно да виждаш, че детето ти не харесва това или онова и да се чудиш какво да му дадеш. Но пък трябва да призная, че благодарение на това се научихме да държим и много повече на качеството, отколко преди, което е добре за здравето на цялото ни семейство.

Френските кроасанчета

авг.9

French croissantsМного харесвам вкусната храна и особено домашната!

Но нали знаете, че всяко семейство пази някаква своя тайна рецепта за дадена вкусотийка. Нещо, което цялото семейство обича и не можеш да го вземеш от друго място, ако не ти го приготвят у дома. Е, наскоро опитах при една приятелка домашни френски кроасани. Бяха може би най-вкусните, които съм вкусвала до момента – хрупкави, но и пухкави, със страхотен пълнеж.

За съжаление тези кроасанчета се оказаха типичният пример за тайна рецепта. Приятелката ми отказа да сподели как се приготвят, въпреки че изглеждаше малко гузна, докато го правеше.

Аз обаче твърдо реших, че искам да се науча да правя такива. Днес ще се разровя тук и там, за да потърся някоя обещаваща рецепта и веднага ще я изпробвам.

Не за друго, а защото искам пак да ям домашни френски кроасани. Много ми харесват, имам малко свободно време в момента, а и ще си подготвя страхотна закуска за сутринта.

И все пак не се застоявайте пред компютрите

юли28

compПоследните ми две публикации бяха все свързани с работата пред компютър. Не съм експерт или нещо такова, но мисля че всеки от нас трябва да притежава поне някаква обща култура как в тази насока.

Сега обаче искам да ви кажа следното: не прекалявайте. Нали знаете хубавата мисъл: „Много хубаво, не е на хубаво“. Ключът за пълноценен и по-хубав живот е в разнообразието и мярката. Ако ви се налага да работите на компютър и сте пред монитора цял ден, тогава не го правете и вкъщи. Вземете някоя хубава книга, изведете кучето на по-дълга разходка, или излезте с приятели. Бъдете активни и не съсредоточавайте живота си в една основна дейност.

От собствени наблюдения мога да кажа, че компютрите могат да водят до пристрастяване. С голямото разнообразие от информация в Интернет, различните компютърни игри, филми, социални мрежи и т.н. можете да се отплеснете с часове. Не че всички не го правим понякога, напротив. Съветът ми е просто да разнообразявате деня си от време на време. В крайна сметка истинският живот е навън, а не пред монитора.