Archives

Мъже, без нас не можете!

май15

0601_lifestyle_petsoffice_630x420С колко неща може да се справи една жена? Отговорът е: с много!!!

Ако се придържаме към схващането, че мъжете са силният пол, то аз съвсем сериозно заявявам, че ние жените пък сме многофункционалният. Тъкмо на нашите плещи често пада гледането на децата, грижата по дома и задълженията като шиене, готвене, пране и простиране. Ние сме тези, които съчетаваме ходенето на работа, общуването с клиенти, с разхождането на домашния любимец, воденето и прибирането на децата от градина или училище и при това винаги с усмивка.

Ние сме мили, нежни и обичащи. Големите ни сърца са отворени за всяко малко или голямо същество. Можем да преодолеем планини с упоритостта си, да преместим дома си, ако се налага, да укротим звяр, ако това ще ни спаси.

Жалко обаче, че повечето мъже ни взимат за даденост. За влиянието, което имаме върху живота им се сещат едва, когато заминем за кратко и оставим всичките ни задължения и отговорности в техните „вещи“ ръце. Факт е, че повечето мъже трудно се справят с готвене и гледане на деца, особено след работа. А стане ли дума за поддържане на някакъв ред – просто не ги търсете. Заминете в командировка за два-три дни и ще видите как в деня на завръщането ви ще ви  посрещнат като богиня, ще ви обсипят с комплименти и ще са особено любвеобилни. Не, няма нищо гнило в Дания. Поведението им е повлияно от осъзнаването, че без вас не могат да си вържат и обувките. А резултатът е повече разбиране и повишена привързаност.

Приказки от цял свят в книжките на Светльо Кантарджиев

май1

Днешният книжен пазар направо е залят от всевъзможни приказки за деца. Като започнем с български народни (Хитър Петър), минем през популярните (Снежанка, Пепеляшка), след това посочим тези тип Дисни и Пиксар и стигаме до нетрадиционни истории, съчинени от съвременни писатели. Днес рядко се намират национални приказки от различни държави, които да съдържат духа и мъдростта на страната.Не говоря за общоизвестните, каквито са„Котаракът в чизми‟ или „Бременските музиканти‟, а истории от руски, индийския, индианския, английския или друг фолклор.

vasilisaЛитературният късмет кацна на рамото ми точно в нощта на литературата, когато открих традиционни приказки в поредицата за малки деца на издателството на Светльо Кантарджиев, за което вече съм вписвала в блога си. Всъщност неговите книги  не спират да ме изненадват, може би защото и у дома си имаме един малък юнак и нали знаете как е… търсим подходящи за възрастта му книги, при това с такъв елемент, че да задържа вниманието му. (Ако четяхме кримки сигурно щях да споделям впечатления от „Бард” например, ако фентази романси от „Ибис‟, но ние още сме на детска вълна и слагам под прожекторите „Ню медиа груп”)

В близък за децата стил се наслаждаваме на индианската легенда за „Момчето, което донесе небесните цветове”, виетнамската приказка „Вълшебната тиква”, руската „Василиса Прекрасна” и „Омагьосаната принцеса” от английския фолклор.

Илюстрованата поредицата „Детство мое‟ ни показват колко много и ние възрастните можем да научим от историите за най-малките.Те ни вдъхновяват, карат ни да си припомним за позабравени ценности и добродетели и ни приканват да прекарваме повече вълшебно време с обичаните хора.

Униклани хореографии

апр.7

Не рядко релаксирам пред телевизора. Търся за гледане нещо леко, романтично и красиво. Голямо удоволствие ми доставят форматите за танци. Сигурно има от вас такива, които следят Dancing with the stars. Страхотен формат! Даже някои от танците след това ги търся в You Tube.

Дерек Хъф е един от уникалните професионални танцьори и даже хореограф на няколко забележителни, каращи ме да  да стана от мястото си и аз да се раздвижа, представления. Първият видеоклип е пресен, пресен -намерих го преди малко (от 18-ти сезон на шоуто), а другият от 15-ти сезон (2012 г.). Дано да ви харесат, както и на мен! 🙂

Tabula rasa

мар.8

Няма да крия, предполагам вече си е проличало, че за мен децата са една много деликатна тема. Смятам, че тъкмо от тях има много какво да се поучим.  Те ни предлагат един невинен, не опорочен поглед към света, показват ни първообраза на нещата. Светът е толкова ясен през техните очи, толкова искрен и „всевиждащ“. Децата са най-добрите психолози и най-големите мъдреци.

white_room_stage_by_loveismymuse-d517wc6Ето ви пример. Имах работа до една детска градина наскоро. Прекрасните малчугани се насъбраха покрай мен докато учителката дойде едно от тях ме заговори: „Ти не си учителка, нали?“ Засмяна го попитах как е разбрало, а то ми отговори: „Ами не си облечена като учителка“. Щях да припадна, задавена от смях. Не ми направи впечатление да съм с кой знае колко различни дрехи от госпожата в градината, но това дете беше много наблюдателно. Имам още много такива примери, но не искам да ви отегчавам.

Това е обаче само едно от нещата, заради които смятам, че умението на децата да прозират истината за заобикалящия ги свят се дължи на най-големия им недостатък – а именно липсата на опит. Тяхното съзнание не е обременено с множество примери и образци като нашето. То е една tabula rasa –  т.е чиста дъска, върху която по-възрастният започва да гради, давайки модели на поведение и образи за подражание. На нас, по-големите, дъската ни е вече толкова изписана, виждали сме толкова неща, че сме се научили да приемаме всичко за даденост и страдаме от творческа криза. Ако слушаме повече децата си обаче, независимо от липсата им на опит, тяхната наблюдателност и тълкуване на нещата, ще ни вдъхнови, но и ще ни отвори нов, свеж прозорец в нашето собствено съзнание.

Аз съм … това, което правя

фев.9

Казват, че красотата ще спаси света. Своеобразното пророчество на Достоевски започва да се сбъдва.

ivaМного стил и истинска прелест имаше в събитието, което отганизира малкият екип на Фондация „Аз съм‟, създадена от модела Ива Механджийска.  Малко преди новата година тя събра в Парадайс център популярни български личности като Деляна Попова, Деси Зирадова, Калмелия Воче, Миси Вселена 2013, Миси Баба 2013, Никол Станкулова, Йоко Захариев, Николай Мутафчиев и други на коледен търг с благотворителна цел. Всеки дари вещ с емоционална стойност в  подкрепа на децата в неравностойно положение. Събитието протече с подкрепата на Светослав Кантарджиев.

Аз съм майка и съм много чувствителна на тази тема. Смятам, че трябва да се полагат цялостни грижи за дечицата в домовете или такива със СОП.  За тези, които не знаят какво е СОП, ще обясня – най общо това са деца със Специални Образователни Постребности – аутисти, умствено изостанали, с нарушени в зрението или слуха.

Затова смятам, че красотата на събитието идва не само от блясъка на родните телевизионни звезди, защото те непременно блестят, но с вътрешната красота.  А аз вярвам, че  всички сме това, което правим. Достойнството на човека извира от душата му.

Адмирации за Ива Механджийска, която преживя много и вложи житейския си опит в инициятива с благотворително, но и с морална помощна цел.

Както казва един наш журналист „Имаме новина!‟- една Фондация най-сетне прави нещо за българските деца.  Далеч от изтърканите  смс-кампаниите, с които ни заливат телевизиите по празниците, кампанията на Ива Механджийска  обедини човешката  безкористност в оригинална инициатива, средствата от която бяха дарени на домове в София, Дупница, Долна баня и дом за деца с умствено изоставане в село Згалево.