Archives

Grand Hotel Bansko – мечта през пролетта

Някои ще кажат, че през Юни не е чак толкова типично време за почивка в Банско… Няма сняг и ще е скучно? В никакъв случай. Природата е толкова красива, въздухът толкова чист, напливът от туристи много по-малък и цените къде-къде по-скромни… Пролетта е перфектно време за почивка в Банско, също както е и зимата.

1920x797_1374649722Photo-0009Особено пък в Гранд Хотел Банско, където всяка дама може да се наслади не само на лукс, добро обслужване и отношение, но и огромен СПА център с множество услуги, които трудно могат да се намерят някъде другаде.
Отправихме се натам за 4-дневна почивка миналата седмица – около Денят на детето, като символичен подарък за отличния ни първолак, който успешно завърши първата учебна година през живота си с похвала за усърдие и добри постижения 🙂 Или поне така му казахме на него… защото почивката в Grand Hotel Bansko, си е най-вече подарък за нас – възрастните 🙂 Шегувам се, разбира се. Управителите на хотела – Паскал Дойчев и Андон Атанасов, са се погрижили той да разполага с идеален и обезопасен детски кът, където малчуганите да се забавляват, докато ние – по-големите, релаксираме с питие 🙂

Времето беше благоприятно за разходка из природата, направихме си много хубав и пикник, за който предварително си бяхме подготвили мръвки, бира и други вкусотии. Банско е много красиво градче и въпреки застрояването, си остава идеалното място за почивка – през който и да е сезон 🙂

Мъже, без нас не можете!

0601_lifestyle_petsoffice_630x420С колко неща може да се справи една жена? Отговорът е: с много!!!

Ако се придържаме към схващането, че мъжете са силният пол, то аз съвсем сериозно заявявам, че ние жените пък сме многофункционалният. Тъкмо на нашите плещи често пада гледането на децата, грижата по дома и задълженията като шиене, готвене, пране и простиране. Ние сме тези, които съчетаваме ходенето на работа, общуването с клиенти, с разхождането на домашния любимец, воденето и прибирането на децата от градина или училище и при това винаги с усмивка.

Ние сме мили, нежни и обичащи. Големите ни сърца са отворени за всяко малко или голямо същество. Можем да преодолеем планини с упоритостта си, да преместим дома си, ако се налага, да укротим звяр, ако това ще ни спаси.

Жалко обаче, че повечето мъже ни взимат за даденост. За влиянието, което имаме върху живота им се сещат едва, когато заминем за кратко и оставим всичките ни задължения и отговорности в техните „вещи“ ръце. Факт е, че повечето мъже трудно се справят с готвене и гледане на деца, особено след работа. А стане ли дума за поддържане на някакъв ред – просто не ги търсете. Заминете в командировка за два-три дни и ще видите как в деня на завръщането ви ще ви  посрещнат като богиня, ще ви обсипят с комплименти и ще са особено любвеобилни. Не, няма нищо гнило в Дания. Поведението им е повлияно от осъзнаването, че без вас не могат да си вържат и обувките. А резултатът е повече разбиране и повишена привързаност.

Приказки от цял свят в книжките на Светльо Кантарджиев

Днешният книжен пазар направо е залят от всевъзможни приказки за деца. Като започнем с български народни (Хитър Петър), минем през популярните (Снежанка, Пепеляшка), след това посочим тези тип Дисни и Пиксар и стигаме до нетрадиционни истории, съчинени от съвременни писатели. Днес рядко се намират национални приказки от различни държави, които да съдържат духа и мъдростта на страната.Не говоря за общоизвестните, каквито са„Котаракът в чизми‟ или „Бременските музиканти‟, а истории от руски, индийския, индианския, английския или друг фолклор.

vasilisaЛитературният късмет кацна на рамото ми точно в нощта на литературата, когато открих традиционни приказки в поредицата за малки деца на издателството на Светльо Кантарджиев, за което вече съм вписвала в блога си. Всъщност неговите книги  не спират да ме изненадват, може би защото и у дома си имаме един малък юнак и нали знаете как е… търсим подходящи за възрастта му книги, при това с такъв елемент, че да задържа вниманието му. (Ако четяхме кримки сигурно щях да споделям впечатления от „Бард” например, ако фентази романси от „Ибис‟, но ние още сме на детска вълна и слагам под прожекторите „Ню медиа груп”)

В близък за децата стил се наслаждаваме на индианската легенда за „Момчето, което донесе небесните цветове”, виетнамската приказка „Вълшебната тиква”, руската „Василиса Прекрасна” и „Омагьосаната принцеса” от английския фолклор.

Илюстрованата поредицата „Детство мое‟ ни показват колко много и ние възрастните можем да научим от историите за най-малките.Те ни вдъхновяват, карат ни да си припомним за позабравени ценности и добродетели и ни приканват да прекарваме повече вълшебно време с обичаните хора.

Униклани хореографии

Не рядко релаксирам пред телевизора. Търся за гледане нещо леко, романтично и красиво. Голямо удоволствие ми доставят форматите за танци. Сигурно има от вас такива, които следят Dancing with the stars. Страхотен формат! Даже някои от танците след това ги търся в You Tube.

Дерек Хъф е един от уникалните професионални танцьори и даже хореограф на няколко забележителни, каращи ме да  да стана от мястото си и аз да се раздвижа, представления. Първият видеоклип е пресен, пресен -намерих го преди малко (от 18-ти сезон на шоуто), а другият от 15-ти сезон (2012 г.). Дано да ви харесат, както и на мен! 🙂

Tabula rasa

Няма да крия, предполагам вече си е проличало, че за мен децата са една много деликатна тема. Смятам, че тъкмо от тях има много какво да се поучим.  Те ни предлагат един невинен, не опорочен поглед към света, показват ни първообраза на нещата. Светът е толкова ясен през техните очи, толкова искрен и „всевиждащ“. Децата са най-добрите психолози и най-големите мъдреци.

white_room_stage_by_loveismymuse-d517wc6Ето ви пример. Имах работа до една детска градина наскоро. Прекрасните малчугани се насъбраха покрай мен докато учителката дойде едно от тях ме заговори: „Ти не си учителка, нали?“ Засмяна го попитах как е разбрало, а то ми отговори: „Ами не си облечена като учителка“. Щях да припадна, задавена от смях. Не ми направи впечатление да съм с кой знае колко различни дрехи от госпожата в градината, но това дете беше много наблюдателно. Имам още много такива примери, но не искам да ви отегчавам.

Това е обаче само едно от нещата, заради които смятам, че умението на децата да прозират истината за заобикалящия ги свят се дължи на най-големия им недостатък – а именно липсата на опит. Тяхното съзнание не е обременено с множество примери и образци като нашето. То е една tabula rasa –  т.е чиста дъска, върху която по-възрастният започва да гради, давайки модели на поведение и образи за подражание. На нас, по-големите, дъската ни е вече толкова изписана, виждали сме толкова неща, че сме се научили да приемаме всичко за даденост и страдаме от творческа криза. Ако слушаме повече децата си обаче, независимо от липсата им на опит, тяхната наблюдателност и тълкуване на нещата, ще ни вдъхнови, но и ще ни отвори нов, свеж прозорец в нашето собствено съзнание.