Понеже сме хора, ние обичаме да споделяме истории. Умът на болката включва въображението на егото. Историята е изтъкана от мисли и образи. Тя може да изглежда разумна , ала не е в състояние да обеме истината за фундаменталната ни раздяла с нашата същинска природа. Нашите истории може да ни носят удоволствие и да ни забавляват, както и да ни потрисат и ужасяват. Обаче ние не сме историите, които разказваме. И независимо колко умен или опитен е разказвачът, умът на болката не може да ни освободи от страданието, което изпитваме. Кое нещо действително ни освобождава от страданието? Мигът, в който изпитаме проблясъка, че сме по-големи от това, за което си мислим или което чувстваме – този миг е лечебен.
За да излекуваме своето лично, семейно и обществено страдание, трябва да разпознаем реакциите, които извършваме по силата на навика. Те затъмняват истинската ни природа и ни пречат да живеем напълно свързани с присъщия ни разум и способности. Реакциите, които извършваме по силата на навика спрямо различните предизвикателства в живота, наричаме тяло на болката.
С думата „тяло“ имаме предвид не само физическото тяло с неговите напрежения, болки, ограничения, и болести, а и чувството ни за идентичност като цяло, чувството ни за „аз“ или за „мен“.
Именно това тяло на болка е онова, което чувстваме, че сме ние и което мислим, че сме в този момент.
Когато реагираме в моменти, изпълнени с напрежение, се активира кармично идейно тяло на болката. Ала това чувство за „мен“ е съвършено погрешна представа за нашето Аз. Вероятно сте се чували да казвате в един или друг момент. „Аз минавам през труден период. Аз се разделих със съпругата си. Аз имам трудности с началника си.“ И все пак основния проблем е именно вярата в тази идентичност.
Монетата на живота винаги има две страни. Може би е важно да се научим да поглеждаме и хубавата и страна.
Нашият обикновен опит ни предлага три възможности да променим своя живот и да намерим вътрешен покой, радост и освобождение от страданието – нещо, което всички желаем . Тъй като объркаността ни се изразява чрез тялото, речта и ума ни, то тези три места ни предлагат и невероятни възможности да прогоним тази обърканост. Трите области – тяло, реч и ум се наричат още три порти. Като изместваме вниманието си по специфични начини – от изразяването на болка към отпускането на тази болка, – ние влизаме през тези порти, за да открием даровете отвореност, осъзнатост и топлота.
Има три начина, по които можем да се научим да изместваме вниманието си. Докато насочваме вниманието си към тялото на болката, съгласно с наставлението, се усеща покоят на тялото. Докато насочваме вниманието си към речта на болката или към подвижния ум, съгласно с наставлението разпознаваме и се свързваме с просторността. По тези начини е възможно да открием едно дълбоко място на покой, безмълвие и простор. Тези порти водят до достигане на важни места на закрила и убежище.
Гореописаните ми твърдения са вдъхновени от книги за тибетската мъдрост.
Аз съм суетна жена, обичам да имам хубава прическа, която не е задължително да е направена от фризьор и определено много държа ръцете ми да изглеждат добре. Това включва и маникюра.
Освен, че обичам да имам красиви ръце и нокти, доставя ми голямо удоволствие да си лакирам и оформям ноктите сама. Не съм професионалист, така че има какво още да се желае, но все пак важно е желанието. С времето се справям все по-добре. Започнах първо с лепенки за нокти, а лека полека започнах да се опитвам и да рисувам. В началото бях отчайваща, но с времето посвикнах. Предполагам, че ако отида на курс ще ми покажат по-лесен начин и трикове за рисунките, но все още не съм се решила да се запиша. Затова пък в Интернет има всичко. Гледам клипчета за начинаещи и се опитвам да ги повтарям. Когато ги гледам как с лекота правят интересни цветя, фигурки, чак си казвам, колко лесно било, но захвана ли се да ги повторя си е трагедия. всъщност е много по-трудно отколкото изглежда и в много случаи ми коства много чистене с лакочистител и започване отначало. Което пък води до почти натравяне с ацетон. Много често се шегуват с мен, когато съм разсеяна, че пак съм се лакирала и затова съм такава. Но нали съм си инат в 80 % от случаите резултатите са задоволяващи.
Доставя ми огромно удоволствие да си рисувам ноктите, надявам се че ще успея скоро да премина и курса, до тогава ще има проба-грешка, а вие се насладете на някои идеи за интересен маникюри провала при направата им.
Какво е в днешно време да си майка, домакиня, добра съпруга и работеща жена? Може ли да си всичко това и да ти остават време и сили и за самата теб? Мисля, че това е доста сложен въпрос, на който би могла да отговори само една такава дама.
В 21 век жените искаме да сме самостоятелни и независими от мъжете си, а не както в патриархата, да сме просто домакини, за да не кажа слугини. Все повече жени се стремят към успешна кариера, но когато се появи дете, нещата започват да стават доста по- сложни, да обърнеш внимание на детето, да си любяща майка или да пренебрегнеш рожбата си, за да си успешна в кариерата си, но в същото време ние сме жени, а жените имат нужда от време само за тях самите, в същото време и съпругът ни иска внимание, как да се справим с всичко? Аз съм от работещите жени, искам да изкарвам сама парите си, признавам, че понякога се страхувам да поемам инициатива за да успея да се кача с една стъпка по-нагоре към успешна кариера, защо ли? Първо страхът от провал, защото искам работата да не пречи на личния ми живот, винаги се старая като прекрача прага на дома ми да се изключвам за работа, но когато постът е по-отговорен това няма как да стане. Моя много добра приятелка има успешна кариера, има прекрасна дъщеря и съпруг. Печели добре, ходят на екскурзии в чужбина, карат скъпи коли и не се притесняват за ипотеката си. Погледнато така тя има живот мечта, но всъщност не е точно така. Всичко това тя е постигнала с много труд, много сълзи и много лишения. Почти няма време за дъщеря си, принудена е да наема детегледачка, много често се прибира от работа когато тя е заспала, а екскурзиите са веднъж годишно и то за седмица, не защото не могат да си го позволят финансово, а работата не й позволява да отсъства повече, да, къщата й ще бъде скоро изплатена, но тя се прибира в нея само за да спи, а когато си е у дома, телефона й не спира да звъни. Да, няма как да сложим всички под общ знаменател, може би има жени, които успяват да жонглират с всики тези задължения, но честно да ви кажа, предпочитам да печеля по-малко пари, но да имам време за семейството си. Може да не живея в къща, но това няма значение, стига всички да са щастливи.
За една жена е доста трудно да се реализира в професионален план, не защото е по-малко способна от един мъж, напротив. Но много от тях предпочитат семейството и го поставят на първо място. Жените, които въпреки всичко успяват да изградят успешна кариера за мен са истински бойци.
