Живеем в модерен свят. Технологиите дигитализираха ежедневието ни и всичко, което поискаме, се случва само с няколко клика на смартфона ни. Замисляли ли сте се обаче, че по този начин все повече се доближаваме до обездушените предмети, които използваме? В този ред на мисли може ли да говорим за възникнала ценностна проблематика в днешното общество? Намират ли място в живота ни религията, вярата и духовното или са просто отдавна забравени догми?

Размислите върху тези въпроси терзаеха съзнанието ми от известно време, но както винаги се случва – търсиш ли нещо, намираш го. Така открих своя смисъл и получих отговорите, от които се нуждаех, чрез книгите на автора Васил Лазаров. Вярвам, че няма случайни неща, затова се запознах с творчеството му в момент, в който имах потребност от него.

Нека ви разкажа малко за твореца. Лазаров е самоковски писател и председател на тамошното Сдружение на писателите. Направи ми впечатление като един от малкото съвременни български автори, които отделят специално внимание в творбите си на религиозната тематика. Тя е деликатно вплетена както в романите му, така и в поезията му. Освен това, авторът има и издаден специализиран сборник със статии, в които включва и свои изследвания за християнските мотиви в творчеството на Вазов, Ботев, Славейков и други значими имена в литературата.

Няма да отделям внимание на конкретни творби на Васил Лазаров, а ще споделя цялостното си впечатление от него, което ме подтикна и за написването на този материал. Като писател-хуманист Васил вярва в християнските добродетели, затова и творчеството му е пропито с тях. По този начин авторът цели да докосне читателите си, да ги накара да се замислят над моралните ценности и да не допускат в живота си загубата на духовните устои.

Не оставайте с впечатлението обаче, че творчеството на Васил Лазаров е крайно религиозно. Напротив – четейки произведенията на автора, ще откриете интересен и динамично развиващ се сюжет. Той описва исторически факти, споменава реално съществуващи личности и кара читателя да се замисли над засегнатата проблематика, актуална и днес.

В книгите на писателя, аз открих смисъла, който търсех. Защото няма значение дали изповядваме религията на технологията, когато и най-големият атеист вдига очи към небето, ако е изгубил надежда.