Учените изучават връзката между хората и животните и също така придобиват представа за човешкото социално поведение. Според тях привързаността ни към домашните ни любимци се развива най-вече несъзнателно, водено от биологично и социално чувство. Изглежда дори има мозъчни клетки в човешкия мозък, които са специализирани за разпознаване на животни.
Освен това много хора сякаш са програмирани да се грижат за слаби малки деца, които се нуждаят от повече внимание от другите – и малките животни предизвикват същите реакции у нас. В допълнение, гледката на сладки домашни любимци води до освобождаване на хормона окситоцин – на гушкането, който е свързан с емоции като близост, любов.
Проучванията показват също, че кучетата например разпознават нашите емоции и съзнателно ни утешават, когато сме тъжни. Освен това много домашни любимци насърчават по-здравословен начин на живот , като принуждават собственика си да спортува по някакъв начин – дори ако това е ежедневната разходка. Хората, които имат домашен любимец, също се чувстват по-„нужни“ и като цяло са по-малко тревожни, самотни или депресирани.
Внимание: Животните имат много нужди, на които трябва да се обърне внимание, за да могат да водят живот, подходящ за вида им. Важно е преди да си вземете домашен любимец да се информирате повече за него и да помислите реално как и дали може да се организира ежедневието с още един член на семейството.
Tag Archive | щастие
Обичам лятото
Обичам лятото – заради топлината, слънцето, морето, пътешествията. Лятото е живот, движение и емоция. През лятото всичко се променя, дори и ние се чувстваме по-енергични, чувстваме се щастливи.
Да, лятото ни напомня, че щастието съществува. То е в бронзовия загар на кожата, във вятъра в косите, в солената вода или там, високо в планината, близо до облаците, слънцето и птиците. Близо до свободата.
Сякаш задачите, сроковете, трафикът, всичко, което ни напряга просто избледнява и започваме да мислим за себе си. Но не егоистично. Знаете за какво говоря – бягство от градската джунгла, в търсене на онзи малък оазис, който душата ти ще разпознае веднага като нещото, от което се е нуждаела цяла година.
И не е нужно да отсядаме в някой скъп хотел или да наемаме маса с изглед към морето. Толкова по-истинско и хубаво е да оставяме стъпки в пясъка, а вечерта да си запалим огън, да заспим, гледайки към звездите, да пием студена бира и да играем на гоненица със слънчевите лъчи.
Защото лятото е това – романтика, щура любов, емоция. Обичам го лятото, защото тогава преоткривам себе си и живея. Пълноценно.
Поверието на новото начало
Никога не съм разбирала какво е това поверие, което всеки един от нас в малка или по-голяма доза спазва, което е свързано с новата година. Със сигурност поне веднъж ви се е случвало да имате ужасна година, изпълнена с много неприятности и емоционални проблеми. Тогава с нетърпение чакате тя да приключи, за да започнете на чисто. Като смятате, че това автоматично ще донесе нов късмет на личността ви и всички неприятности ще приключат, сякаш с магическа пръчка.
Други хора, които страдат от определени пороци, като тютюнопуше например, се заричат, че ще откажат цигарите след настъпването на новата година, а хората, които водят по-заседнал начин на живот си мислят, че сменянето на цифрите автоматично ще им вмени желание за спортуване.
Така изказано звучи много смешно и повърхностно, но на практика има известен резон в цялото това нещо. И той се крие в чисто психологическата нагласа за „новото начало“. Ето годината сега започва и ние си пожелаваме да е много ползотворна, изпълнена със здраве и щастие за нас и близките ни и се надяваме, че това ще се изпълни. Каквото зависи от нас, за да променим живота си го правим (стига наистина да имаме желание за това) и нещата ни се подреждат. Може би ни се подреждат по различен от желания начин, но… не всичко може да се предвиди, нали?
В заключение ще кажа, че животът ни е в нашите ръце и само ние имаме силата и правото да го управляваме. Решенията са си наши и никой не би трябвало да ни казва как и по какъв начин да живеем. Трябва да го правим така, че да се чувстваме добре и да сме в мир със себе си. Само по този начин ще можем адекватно да посрещнем абсолютно всичко, което ни е приготвила съдбата.
Щастлив живот!
Повдигнете нивото си на позитивизъм
Ако положителните ни емоции са 3 пъти повече от негативните, то първите могат да имат траен ефект върху щастието ни. Така казва науката, а с нея не се спори, там всичко е факти, изследвания и логика :). Позитивните преживявания ни карат да изпитваме приятни емоции, макар и краткосрочно. Но когато тези емоции са достатъчно много, те ни помагат да се справим с някои неприятности, с които се сблъскваме в ежедневието. Ако се чувстваме добре сега, това спомага да се чувстваме добре и в някакъв бъдещ момент.
Като за начало в опита си да повдигнете нивото на позитивните си емоции може да направите следното: записвате си ги на лист хартия – например радост, вдъхновение, спокойствие, смях, благодарност и т.н. Избирате си една емоция и записвате какво ви кара да я чувствате, както и какво сте правили и къде сте били в онзи момент. Сега помислете какво би ви накарало отново да я почувствате и предприемете действия в тази насока. Направете същото за всички останали положителни емоции от списъка. Няма нищо лошо в това съзнателно да предизвиквате позитивни емоции, вместо да ги чакате от външния свят.
Сами виждате, че това не е някаква свръх оригинална формула за позитивизъм, но предполагам, че не сте се сещали за тези неща, защото не сте се замисляли надълго и нашироко по въпроса. Понякога най-простичките неща са най-неочевидни. С един такъв разбор на позитивните емоции, които сте и ви се иска да продължавате да изпитвате, ще можете сами да ги контролирате и насочвате в правилната посока. Това е и начин да вземете щастието си в свои ръце, предизвиквайки го чрез натрупване на положителни преживявания.
За сложните приятелски връзки
Хората обикновено се събират с хора, с които си подхождат по характер. Приятелството се гради на взаимно разбиране, подкрепа и уважение. Имала съм, както бас ловя и вие, приятели, с които в началото всички върви добре, харесваш ги и си пиете кафето чудесно, а ето, че в един момент всичко това се променя.
Беше точно с една година по-голяма от мен. Помагахме си много и споделяхме несгоди в живота и любовта. Беше нещо като моя най-добра приятелка в студентските години. Аз обаче открих съпруга си, а тя още дълго време остана сама. В един момент започна много често да споменава, че „аз съм се уредила“ и съм забравила какво е да си сам. Не й обръщам достатъчно внимание, не съм и звъняла както преди, не я разбирам и „защо, по дяволите“ я карам да мисли позитивно, което за мен било вече лесно, тъй като съм имала приятел, а тя е в депресия?!!!! Опитвах какво ли не, за да й се реванширам. Обаждах й се при всяко излизане с компания, пиехме кафето си, ходихме да тичаме из градския парк. Но се стигна до там, че приказките й започваха да ме натоварват, тъй като всяка втора нейна дума беше за това колко е самотна и как аз съм била по-щастлива от нея. Започна да ме злепоставя и пред хора и се принудих с тежко сърце да сложа край на отношенията ни.
И до днес все се връщам към тази бивша приятелка, за която малко ме е жал, но открих, че не мога да страдам заради това, че не й е възможно да приеме, че моят късмет в любовта е излязъл преди нейния. Почти през цялото време на излизанията ни звучеше драматично и доста злобно, което ме обиждаше.
Защо се сетих за това? Ами вчера я видя на главната с бебе на ръце, омъжена и щастлива. Поздравихме се и тя ме покани да излезем на кафе и да възобновим приятелството си от едно време. Не приех. Не ми се стори редно. Може и да се е променила, но още помня злобата, с която гледаше към щастието ми и думите й, с които ме караше да се чувствам виновна, че при мен нещата вървят, а при нея не. Смятам, че това са човешки черти, които никога не се изкореняват, а и честно казано не искам точно сега, когато имам свое семейство и съм си изградила навици и порядки, достигнала съм до душевна хармония и равновесие, да допускам така противоречив човек в близост до себе си и чрез мен до хората, за които живея. Ако щете ме съдете.