Свободата да изявяваш своята религия или убеждения включва и правото да споделиш мирно своята вяра. Всяко ограничение в тази насока трябва да бъде изключително и в съответствие с международните стандарти. След като ние, хората, имаме това право, то трябва ли да го предадем напълно и на нашите деца или е по-правилно да ги оставим сами да изберат своя религиозен път?
Историята и културата на цивилизацията ни до момента отразява силна традиция на родителска грижа за образованието и обноските на децата. Тази основна роля на родителите във възпитанието на малчуганите вече се установява като постоянно и универсално право. Освен обаче на общообразователни науки се обучават и на религиозни виждания, които са директна проекция от по-възрастните.
В това няма нищо лоши, тъй като Международното право за правата на човека е недвусмислено и позволява на родителите да дават на децата си повече информация в съответствие с тяхната религия или убеждение. Международният пакт за граждански и политически права и Международният пакт за икономически, социални и културни права изискват държавите да зачитат свободата на родителите да осигуряват подобни обучения.
Децата се ползват от правото на достъп до образование по отношение на религията или вярата в съответствие с желанията на своите родители или настойници. Дали обаче те ще могат да изберат сами в какво да вярват? Необходима е много информация и поглед върху всички гледни точки, за да може един малчуган да изгради правилната представа за религията. Той може да я отхвърли или да я приеме, може да съвпада с тази на родителите му, но е възможно и да е друга.
Основната роля на възпиталите тук е да бъдат толерантни към децата си и да им предоставят всичко, което знаят. Те трябва да са едновременно умерени, но и да защитават твърденията си, без да се налагат.
Всички родители трябва да проявяват уважение към избора на децата си, така както те самите са направили своя преди години. Колкото по-голяма свобода има едно дете, толкова по-самостоятелно и отговорно става то. Дали религия, убеждения или професия – изборът е само на децата.
Tag Archive | родители
Ню Медиа Груп на Светльо Кантарджиев впечатлява с книги за деца
Насила хубост не става – тази поговорка важи и за опитите на родителите да накарат децата си да четат. Моето мнение е, че личният пример е най-важен. Детето от малко трябва да вижда, че четете книги. Не документи, свързани с работата, а именно книги.
Дори си мисля, че едно дете е добре да се научи да чете още преди да е тръгнало на училище. Мама и тате трябва да му отделят малко внимание и сами да го научат. Така четенето ще започне не като нещо задължително, което правиш насила в училище, а постепенно, като игра между родител и дете. Доколкото съм запозната, в училище вече се учи чужд език още от първи клас, което поначало е нещо хубаво, защото децата ще свикнат по-отрано с него, но пък така си мисля, че вниманието им се раздвоява между българския и чуждия език. Затова е добре още отпреди това да свикнат с четенето на български.
Как една книга може да привлече едно малко дете? Ами с картинки, защото на този етап на тях буквите нищо не им говорят. Миналия ден попаднах на една книжка в книжарницата – „Приказка за котката“ (Ню Медиа Груп я издава). Забелязах, че е добре илюстрирана, а консултантката ми каза, че издателството на Светльо Кантарджиев е решило да я направи с подобрени и повече картинки. Аз понеже обичам котки, а и защото ми направи добро впечатление на пръв поглед, си я купих за себе си :).
Детска книжка отдавна не бях чела, особено такава като тези на издателството на Светльо Кантарджиев, така че това си беше едно разнообразие за мен. Такива книги се четат с лекота и оставят едно приятно чувство след себе си като затвориш последната страница. Тази не беше изключение :).