Обичам лятото – заради топлината, слънцето, морето, пътешествията. Лятото е живот, движение и емоция. През лятото всичко се променя, дори и ние се чувстваме по-енергични, чувстваме се щастливи.
Да, лятото ни напомня, че щастието съществува. То е в бронзовия загар на кожата, във вятъра в косите, в солената вода или там, високо в планината, близо до облаците, слънцето и птиците. Близо до свободата.
Сякаш задачите, сроковете, трафикът, всичко, което ни напряга просто избледнява и започваме да мислим за себе си. Но не егоистично. Знаете за какво говоря – бягство от градската джунгла, в търсене на онзи малък оазис, който душата ти ще разпознае веднага като нещото, от което се е нуждаела цяла година.
И не е нужно да отсядаме в някой скъп хотел или да наемаме маса с изглед към морето. Толкова по-истинско и хубаво е да оставяме стъпки в пясъка, а вечерта да си запалим огън, да заспим, гледайки към звездите, да пием студена бира и да играем на гоненица със слънчевите лъчи.
Защото лятото е това – романтика, щура любов, емоция. Обичам го лятото, защото тогава преоткривам себе си и живея. Пълноценно.
Tag Archive | живот
Поверието на новото начало
Никога не съм разбирала какво е това поверие, което всеки един от нас в малка или по-голяма доза спазва, което е свързано с новата година. Със сигурност поне веднъж ви се е случвало да имате ужасна година, изпълнена с много неприятности и емоционални проблеми. Тогава с нетърпение чакате тя да приключи, за да започнете на чисто. Като смятате, че това автоматично ще донесе нов късмет на личността ви и всички неприятности ще приключат, сякаш с магическа пръчка.
Други хора, които страдат от определени пороци, като тютюнопуше например, се заричат, че ще откажат цигарите след настъпването на новата година, а хората, които водят по-заседнал начин на живот си мислят, че сменянето на цифрите автоматично ще им вмени желание за спортуване.
Така изказано звучи много смешно и повърхностно, но на практика има известен резон в цялото това нещо. И той се крие в чисто психологическата нагласа за „новото начало“. Ето годината сега започва и ние си пожелаваме да е много ползотворна, изпълнена със здраве и щастие за нас и близките ни и се надяваме, че това ще се изпълни. Каквото зависи от нас, за да променим живота си го правим (стига наистина да имаме желание за това) и нещата ни се подреждат. Може би ни се подреждат по различен от желания начин, но… не всичко може да се предвиди, нали?
В заключение ще кажа, че животът ни е в нашите ръце и само ние имаме силата и правото да го управляваме. Решенията са си наши и никой не би трябвало да ни казва как и по какъв начин да живеем. Трябва да го правим така, че да се чувстваме добре и да сме в мир със себе си. Само по този начин ще можем адекватно да посрещнем абсолютно всичко, което ни е приготвила съдбата.
Щастлив живот!
С житейския опит идва и житейското мислене
Все още се чувствам млада и способна, макар че постепенно навлизам в онзи период от живота си, който е известен като „зряла възраст“.
На този етап смея да твърдя, че имам някаква доза натрупан житейски опит и се чувствам способна да изразявам личното си мнение като разумен човек. Дано съм ви полезна с препоръките, които правя понякога, и информацията, която ви споделям. Старая се да съм адекватна и безпристрастна, надявам се, че успявам.
С годините съм се научила да отсявам важните неща от някои по-маловажни и постепенно усетих как опита, който трупам, се отразява и на начина ми на мислене и възприемане на света. Колкото повече се увеличават годините, толкова повече човек се научава да „усеща“ света около себе си. Започвате да подхождате по-мнително, имате повече обеци на ухото, препатили сте и имате истории, които не искате да повтаряте.
Не случайно хората са казали, че човек се учи от грешките си, но тези поучителни грешки идват с времето и опита. Никой не се е родил научен и никой не е вездесъщ, но аз ви подарявам моя житейски опит с всичко, което споделям в блога си. Надявам се младите да се учат, защото не е нужно всички поуки да ги трупате от свои грешки, може и от чуждите.
Бъдете непоколебими
Мисля, че има един жизненоважен фактор, около който се завърта животът на всеки един от нас. Това са решенията, които взимаме, и последиците, които идват след тях. Комбинацията от тях е жизнено определяща и важна за бъдещето ни.
И ако за нещо съм се убедила до момента, то е, че има моменти, в които е нужно да сме непоклатими и непоколебими. Когато имаме цел пред себе си и знаем към какво се стремим, не бива да оставяме нищо да ни застане на пътя. Решителността и непоколебимостта са качества на съвременния преуспял човек. Едва ли ще постигнете много, ако само седите и се съгласявате с другите. Така не се получава или поне не се преуспява. Ще останете една посредствена личност, която ще е позната на малцина, но няма да е повлияла никому. Хората сме социални същества. Ние общуваме, обменяме идеи и създаваме иновации заедно. Сам човек не може да промени света, но добре подбран и сработен екип, би могъл.
Предлагам, ви няколко ситуации, в които според мен би ви било от полза, ако действате непоколебимо и решително. Помислите над тях и ще видите, че може би са по-важни, отколкото сте предполагали.
Когато избирате образованието си – какво и къде да учите. То най-вероятно ще определи бъдещето ви, затова не бива подобна стъпка да е недообмислена.
Когато започвате работа. Проучете фирмата, в която се каните да постъпите професионално. Все пак ще прекарвате поне по 8 часа на ден там. Ще е хубаво, ако са приятни осем часа, нали?
Когато заживявате с някого. Ако сте сигурни, ако сте щастливи и знаете, че това е човекът за вас, действайте. Не слушайте другите хора, защото те не са ваше място в момента и не знаят какво чувствате. Запомнете: понякога най-истинските неща са скрити за очите, а видими само със сърцето.
Още примери има, но аз ще си позволя дави дам само един съвет. Доверявайте се на инстинктите си. Ако усещате, че точно в тази ситуация трябва да действате непоколебимо, то най-вероятно е така.
За живот, уют и топлота
Нестандартните решения в обзавеждането винаги са ме удивлявали, но честно казано си падам традиционалистка що се отнася до това. Смятам, че в основата на думата „дом“ трябва да присъстват елементи като „уют“, „практичност“, „удобство“. Разбира се, дори и такива понятия са въпрос на гледна точка и личностно усещане, но на подсъзнателно ниво хората сме съвсем еднакви – влияем се от едни и същи неща и реагираме по подобен начин. Привлича ни живота и търсим топлота.
Във все повече домове на приятелки, на които гостувам, забелязвам разчупени секции, модерни дивани с метални орнаменти, множество вази с изкуствени цветя и едрокосмести килими върху мрамор, плочки, гранитогрес. Не мога да отрека, че добре аранжираната стая гали окото, но що се отнася до мен, не съм много убедена, че съвременните дизайнерски решения отговарят напълно на нуждите на едно семейството. Едрокосместите килими се почистват изключително трудно, металните крачета на диваните водят до много наранявания, разчупените секции не осигуряват достатъчно пространство за вещи. А изкуствените цветя приличат на неувяхващи мумии. Единственото, което може да лъха от един такъв дом е с студенина. Честно казано не се чувствам комфортно и бързам да си ида.
Според мен няма нищо по-хубаво от пространство, постлано с паркет или ламинат, меки килими, мебели с възглавници, високи вази с живи, ухаещи цветя и секции с книги и пространство за чаши, статуетки, рамки за снимки. Всички тези малки елементи като една възглавница, дървена рамка, цветето вдъхват топлота и живот. А аз търся точно това. Искам всеки гост в дома ми да се чувства комфортно – да усети, че тук живеят хора, да е обгърнат от тяхното присъствие, история, индивидуалност. Да се отпусне, да му е приятно, интересно и уютно.