Учените изучават връзката между хората и животните и също така придобиват представа за човешкото социално поведение. Според тях привързаността ни към домашните ни любимци се развива най-вече несъзнателно, водено от биологично и социално чувство. Изглежда дори има мозъчни клетки в човешкия мозък, които са специализирани за разпознаване на животни.
Освен това много хора сякаш са програмирани да се грижат за слаби малки деца, които се нуждаят от повече внимание от другите – и малките животни предизвикват същите реакции у нас. В допълнение, гледката на сладки домашни любимци води до освобождаване на хормона окситоцин – на гушкането, който е свързан с емоции като близост, любов.
Проучванията показват също, че кучетата например разпознават нашите емоции и съзнателно ни утешават, когато сме тъжни. Освен това много домашни любимци насърчават по-здравословен начин на живот , като принуждават собственика си да спортува по някакъв начин – дори ако това е ежедневната разходка. Хората, които имат домашен любимец, също се чувстват по-„нужни“ и като цяло са по-малко тревожни, самотни или депресирани.
Внимание: Животните имат много нужди, на които трябва да се обърне внимание, за да могат да водят живот, подходящ за вида им. Важно е преди да си вземете домашен любимец да се информирате повече за него и да помислите реално как и дали може да се организира ежедневието с още един член на семейството.
Tag Archive | домашен любимец
Мъркаща лечебна любов
Обичате ли домашни любимци? Аз харесвам животните, но доскоро не си представях да отглеждам някой косматко вкъщи. Обаче знаете силата на детската молба, щом те помолят за нещо с влажни очички, искрено и от сърце, няма как да им откажеш.
Така се сдобихме с котка на име Лара. Тя е бяла персийка. Има невероятно красиви зелени очи, които те умиляват на секундата. На външен вид изглежда като манекенка, но в котешки вариант. Красота и съвършенство в животински облик.
Лара е послушна, но не обича да я галиш. С децата е винаги малко по-резервирана, но ги търси за игра и не им посяга. Определено не е злобна и не се опитва да нарани когото и да е било. Хапва само подбрана храна, а това, което не ѝ харесва, след това го повръща.
Бързо се свиква с животно вкъщи и веднага става като член от семейството. Не съм вярвала, че ще го кажа, но е така.
За първи път усетих тази привързаност, когато имах изтощителен ден в работата, не бях се наспала и през не успях да консумирах пълноценна храна. С последни сили се прибрах и веднага легнах. След няколко минути при мен дойде котката. Започна да мърка и да обикаля около тялото ми. За моя изненада се покатери върху възглавницата и легна точно на върха на главата ми. Постоя около 10 минути. После се премести върху корема ми, а накрая се намести в дясната ми длан.
Лара мъркаше през цялото време, а аз не помръдвах. Някак си съм заспала и се събудих след час. Котката я нямаше, но и умората бе изчезнала. Иска ми се и вярвам, че именно нашият най-малък член от семейството успя да ме излекува.
Реших да изпробвам теорията си и след всеки изморителен ден се прибирах и лягах. Лара идваше с един скок на леглото и започваше да мърка и лекува. И двете знаем, че щом съм в хоризонтално положение, значи имам нужда от нея и от полягването ѝ на дясната ми ръка.
Изградихме си невероятни взаимоотношения с нашата котка. Тя е любимка на всички ни и се радвам, че я взехме. Приятно е да имаш мъркаща лекуваща Лара.
Семейства с домашни любимци
Много семейства съжителстват с домашен любимец и същевременно имат малко дете. Добри приятели обаче наскоро се принудиха да се разделят с дългогодишния си съквартирант – красив лабрадор, който си взеха веднага щом се събраха да живеят заедно преди пет години.
Причината бе, че наскоро им се роди дете и бебето развило някаква алергична кожна реакция. Минаха през хиляди изследвания и се оказа, че проблемът е кучето. Преди време заедно бяхме търсили информация доколко е възможно децата да бъдат податливи на алергии при наличието на домашно животно. Много сайтове, форуми и дори специалисти опровергават твърдението, че при съжителство с котка или куче детето е по-чувствително. Даже дечицата, родени в семейства с домашен любимец имат по-силен имунитет срещу алергии. Да, но в това младо семейство се случи точно обратното. Избор в техния случай дори нямаше. Кучето трябваше да напусне квартирата им.
Съдействах им и подариха лабрадора на съседите ми – добри хора, които отдавна се замисляха дали да не си вземат домашен питомник. Сега се отнасят с грижа към новия член от семейството. От своя страна кучето преживя мъчно раздялата с предишните си собственици. Въпреки че често го посещават, привързаността си остава. Цяла седмица скърбял – не искал да се храни, да пие, не тичал на разходките. Няколко седмици по-късно, доколкото разбрах, се чувствал по-добре. Свикнал е с новия си дом. Гледам ги да се разхождат сутрин в парка, играят с гумена топка. Надявам се нещата наистина да са се нормализирали.
Конкретният случай е един пример за риска, който се крие в съжителството в едно семейство на малко бебе и домашен любимец. При някои хора изобщо не се получават такива неприятни ситуации и никога не е било нужно да се прави какъвто и да било компромис, но ето, че тъкмо в семейството на най-добрите ми приятели се случи. В заключение ще каза, че няма нищо категорично на този свят. Всичко е строго индивидуално. Макар някои хора убедено да твърдят, че бебе и животинче не си пречат – дано да не им се случва обратното. Всичко зависи от нежния организъм на детето.
Изводът: Едно семейство винаги трябва да има предвид риска да станат родители и да продължат да гледат домашен любимец.