Archives

Искам да живея в европейска среда

авг.12

street-for-web-1България е много красива страна. Жалкото е, че много малко хора осъзнават богатството, което притежаваме – умерен климат, планини, низини, равнини, море, историческо и културно наследство. Но напоследък все по-често оставам с впечатлението, че хората по една или друга причина не могат да съжителстват помежду си. Видно е, че 20 години след Прехода, когато се оказва, че няма държава, която да се грижи за градовете, улиците и земите ни, ние изпитваме невъзможност да го правим.

Хвърляме отпадъците си където ни падне, метем само пред собствената си врата, да чупим и унищожаваме ни идва отвътре. Колкото и да се опитваме да конструираме едно водено от здравия разум поведение се оказва напразно. Все ще се намерят единици в обществото ни, които с вандалщина ще разсипят дълго пазеното от нас. И моля, моля, да не ми напише в някой коментар, че това са само хора от малцинствата. Мога да ви убедя, че не са. Доста са не малцинствените субекти, изпитващи силна нужда да се „грижат‟ пълноценно  за общественото благо, творейки своето „изкуство‟ разглобявайки, омърсявайки и задрасквайки.

А какво по-хубаво от едни подредени градове, по-чисти улици, по-поддържани зелени площи?
Възхищаваме се на много западни градове и се чудим защо и в България не е така.
Аз мисля, че у нас е много по-хубаво! Напоследък все повече градове се включиха в програми за озеленяване, реконструкция и обновяване на градската среда. Стават все повече улиците, подлези, спирки дори, които изглеждат все по-добре, а ние, българите, все роптаем и ще намерим причина да не харесаме нещо.

Според мен, за да живеем в едно по-европейска среда трябва самите българи да бъдем по-европейци, да пазим природата си чиста, да я обновяваме, да се грижим за улиците си, междублоковите пространства и да учим децата си да уважават онова, което е изградено с нечий труд и средства. Първата крачка в тази посока трябва да я направим ние и нека пак някой да не каже, че сме я направили. Категорична съм, че не сме. Ще я направим, когато престанем да хейтваме, когато станем повече националисти и когато осъзнаем, че това е нашият дом и както се грижим за личната си собственост, така трябва да се грижим и за обществената.

Светослав Кантарджиев издаде пет нови детски книжки

юли4

2Любимото ми издателство „Ню Медия Груп“, на което е управител Светослав Кантарджиев, издаде пет нов книжки. Книжките са част от поредицата Детство мое – Вълшебни приказки в картинки и аз вече ги поръчах за нашето семейство от една онлайн книжарница. Три от тях са народни – от Чехия, Италия и Англия, а две – на известните Ръдиард Киплинг и Ханс Кристиан Андерсен. Издателят изтъкна, че книжките както винаги са с много и красиви илюстрации, а приказките са написани на език, който няма да затрудни малчуганите.

Според Кантарджиев е добре да се издават повече книжки за деца и да им се четат приказки. Така се развива въображението им, и аз съм чувала от психолози, че се развива и интелигентността им, казва издателят. Според него напоследък на българския книжен пазар няма достатъчно книги за малчуганите, като изключим комиксите и поради това неговото издателство е решило да се съсредоточи в тази ниша, и да задоволи нуждите на децата от вълшебни истории с красиви картинки.

4

Той съветва родителите да отделят повече внимание на децата си и препоръчва да им четат приказки, защото това е приятно занимание и за двете страни, а и връзката между родителя и детето се заздравява.

Петте нови книжки са вече на пазара, а техните заглавия са:
„Джак – победителят на великани“ – английска народна приказка
„Старата къща“ – Ханс Кристиан Андерсен
„Приказка за котката“ – Ръдиард Киплинг
„Принцесата от портокала“ – италианска народна приказка
„Мълчаливата принцеса“ – чешка народна приказка

Паста. Любима паста!

юни20

Пастата – това безумно интересно изкушение… Когато ям паста изпитвам една особена почит към италианците.
Истинско кулинарно постижение е, да приготвиш храна, която да присъства на всяка трапеза по всяко време на дена. С паста може да се закусва, обядва и вечеря, без дори да усетите, че хапвате една и съща храна. Причината е – невероятното разнообразие от паста.

Реших да направя един кулинарен експеримент. Цялата изминала седмица разучавам и опитвам всякакви варианти на тази толкова разпространена, но много позната у нас храна, като подложих семейството си на пастена „диета‟. Постарах се да не повторя нито една рецепта и да изпробвам колкото успях да намеря пастени изделия в България. anonymous-pasta-2409294

Като чуят паста повечето хора си мислят за спагети, макарони, кускус, талиатели, фиде. На прав път сте, но само дотам. Истината е, че пастата предлага цяло съзвездие от деликатеси. В Италия листът на пастите е невероятно дълъг. Хващам се на бас, че повечето хора дори не могат да се справят с него. За улеснение всичките изделия са разделени в следните в няколко категории.

Най-разпространената у нас е Дълга паста – тук са познатите спагети, но и много други – като  спагети Ригати, ала Читара, спагетини, спагетони… В тази графа влизат каналини, зити, биготи, фусили наполетани, букатини и още… ум да ти зайде. За съжаление не всички могат да се намерят в у нас.  Следващият раздел е посветен на Къса паста. Тези спокойно сме ги побългарили като сме им лепнали стикера „макаронени изделия‟ – спираловидни, цветни, цилиндрични, закривени, панделообразни, тънки, плътни, макарони всякакви. Но италианците не са се спрели, а са решили да допълнят списъка със съвсем Ситна паста – стелините приличат на малки звезди, анелините са като пръстенчета, темпестините, заедно с пунтини, риси, мидолини и рисони наподобяват семенца, много вкусни при това… Талиателите (яйчена паста)  са следващи в списъка и си имат множество разновидности, зависимост от дебелината и цвета на пастата – демек – на брашното и машината за рязане. Разбира се, всички те се приготвят по различен начин и имат съвсем различен вкус.

Следващото подразделение е Свежата паста, която се състои от различни видове неизсъхнали ленти. Малцина сигурно знаят, че лазанята, канелоните са също вид паста. Находчивите италианци и в този раздел са се потрудили да добавят още видове.

От всички най-много ми допадат талиателите. Даже си купих машина за домашно приготвяне на паста. Не е никак трудно, а резултатът е прекрасна паста, с която експериментирам с най-различни сосове.
Мисля, че преживявам истински Ренесанс в кухнята.

Съжителство с възрастни хора

май29

Имаше период, в който за известно време се наложи да живея при дядо си. Той е доста възрастен човек, но все още се оправя сам. Готви си, пере си и поддържа апартамента в добро състояние. Заради възрастта си често се случва да забравя някои неща, но това все пак е нормално. Няма сериозни проблеми със здравето, само дето малко недочува. Докторите му изписаха слухов апарат, но той не желае да го слага. Оправдава се, че му бучи в ухото.

article-1289300-02BF3805000005DC-923_233x353

Та искам да Ви разкажа за нашето съжителство. Дядо по принцип от малка много ме обича и глези. Да, но когато отидох да живея с него ми беше малко трудно. Възрастните хора са странни и трудни за разбиране от нашето поколение. Заради разликата в годините се създават различни конфликтни ситуации и някои противоречия.

Той е свикнал да прави всичко по едни начин, а аз по друг. Това на моменти го дразни и ми прави забележки. На мен пък ми става кофти от това. Постоянно дава някакви напътствия и съвети какво да правя. Бърка се във всичко, дори да не го засяга. Вижда нещата от друг ъгъл и не се съгласява с моето мнение. Дразни ме, че винаги държи да става на негово, голям инат е. Заради уважението към по-възрастните се старая да не му противореча , но понякога ми е адски трудно.

Моето заключение е, че съжителството с по-възрастното поколение, а именно баба и дядо е мъчително в определени моменти. В моя случай траеше месеци, но ако беше за постоянно, не знам колко дълго бих издържала.

История с щастлив край

май19

zapoznanstva_po_internetПривет от мен. Днес ще Ви споделя една история с щастлив край, която се развива благодарение на запознанство в Интернет. По принцип аз съм малко скептична към този вид връзки, но много хора се запознават именно така.

В ерата на комуникациите е нормално да прекарваме повече време на компютъра и да си говорим с различни хора. Разбира се, че този тип общуване не трябва да измества реалното, очи в очи.

Аз също имам няколко регистрации в различни сайтове за запознанства, където говоря с приятели. Отношенията ни са чисто приятелски и според мен трудно биха прераснали в интимни. Може би, защото съм леко предубедена или защото не съм срещнала подходящия човек. Не знам, но нещата не ми се получават. Уж се харесваме с някое момче, а накрая се оказва че нещо не върви.

Колкото до историята, за която Ви споменах в началото, тя се отнася за моя съседка. Тя изживя бурна любов, която завърши с раздяла. След това реши да се разнообрази, като си комуникира с нови познати по Интернет. Така ден след ден приятелствата й ставаха все повече.

Дойде момент, в който ми сподели, че се е влюбила в един мъж. Започнаха връзка на живо и така отношенията им станаха още по-сериозни.

Стигна се до там, че те взеха решение да се оженят. Направиха страхотна сватба и към днешна дата са много сплотени и щастливи. Имат си и детенце на годинка, което ги радва и внася щастие в дома им. С тяхната история се убедих, че има и сериозни хора в сайтове за запознанства.