Archives

С деца на море. Чуждите (Част 2)

00009679Нали сте чували приказката „С деца на море – да ти се пързалят на сапуна и да ти се изпикаят в сапуниерата“. Е, нещо подобно е, само дето вече в хотелите дават малки сапунчета без сапуниери или пък дозатори с душ гел…

Беше миналата година. Бяхме на море с приятелско семейство и техните малчугани, защото нали се сещате -щеше да е по-забавно. И наистина. На нас поне ни беше. Гледката на нашите приятели в ролята на укротители и възпитатели бе неоценимо преживяване.

Зная, че дори да прочетат тази статия няма да се обидят, тъй като много пъти сме обсъждали, че те са една забележителна италианска фамилия с много недостатъци, но пък много се обичат и това се вижда отдалеч. Всъщност, видимо, първото ти впечатление от тях е доста обемисто. Кола комби, натоварена от задния багажник, че даже и ВЪРХУ купето с чанти, пояси, надуваеми дюшеци и едно дървено конче. Нямам снимка, за да видите за какво става въпрос. Жалко!

А сега подред: настаняването – шумно и бурно – те бяха като малки индианчета в хотела, тръгнали на експедиция; на плажа майка им не можеше да ги извадеше от водата, а тръгнеха ли да тичат по пясъка сякаш минаваха стадо гепарди – бързи, яростни и пръскащи пясък навсякъде; вечерите пък не можеше да ги накара да легнат да спят. Само последните два дни, изтощени от слънцето и морето, бяха кротки като агънца и също толкова изпълнителни. Черешката на тортата на шоуто беше, че докато майката се мореше да ги усмири, бащата с гордост повтаряше „моите диваненца“.

Та така, тука мисълта „с деца на море… и т.н“ важеше с пълна пара. Че и сапуниера намериха и на малките сапуни се пързаляха.

С деца на море. Своите (Част 1)

deteНали сте чували приказката „С деца на море – да ти се пързалят на сапуна и да ти се изпикаят в сапуниерата“. Е, нещо подобно е, само дето вече в хотелите дават малки сапунчета без сапуниери или пък дозатори с душ гел.

Първото ни ходене на море с детето беше преди три години, когато с мъжа ми решихме, че е достатъчно голямо да стои по-дълго на плажа и готово да приеме закалката на морската вода. Ако го бяхме завели като бебе, щяхме да стоим съвсем малко на плажа, предимно на брега, да топим в морето само крачетата, да се съобразяваме с режим на хранене и да не можем да си отпочинем както трябва.

Е, не че през първия път успяхме, но беше къде-къде по-добре. Единствено с две неща не успях да свикна, но сега гледам с много любов и насмешка на това. Сутрин малкият човек се излюпваше пръв. Голямо нетърпение беше да се ходи на плажа и да се закуси с гореща мекица с пудра захар. А вечер станеше ли 10, независимо, че бяхме ударили стабилна обедната дрямка, редовно се излизаше с номера: „Аз съм малко дете и вече трябва да спя“. Голям смях, но и… край на вечерята в ресторанта и нощните разходни. Разбира се, ние сме прилични родители. Така или иначе нямаше да стоим до среднощните, но поне час, час и половина макс нямаше да ни се отрази зле. Но „малкото дете“  се хващаше изпълнително за ръка и се водеше да спи.

Всъщност, ако е послушно, с малко дете на море не е толкова зле. Чувстваш се някак мил и особено дисциплиниран. Да не говорим, че всъщност водиш много здравословен живот и почиваш интензивно. Отиваш на плажа, когато слънцето е леко и се прибираш точно преди жегата, така че рискът да изгориш е минимален. Спиш повече и хапваш само в ресторанти, или приготвяш за всички здравословна храна, подходяща за нежния детски стомах.

„Да правим любов“… и сръбската музика

Моето поколение нямаше как да пропусне зората на фолка, разгара на балканските ритми и разбира се сръбската скара и музика. Като заговорих за сръбска музика едно време една жена беше ненадмината. За Лепа Брена ви говоря, разбира се. Имахме на видеокасета незабравимият музикален филм с нейно участие „Хайде да се обичаме“, преведен още „Да правим любов“ („Hajde da se volimo“). Превъртала съм го милиони пъти, просто защото ме забавляваше играта на актьорите и най-вече изпълненията на Лепа Брена. Сякаш филмът е направен специално за нея. И можеше би е било точно така. 😉

И понеже тия дни се присещам за отминалите години, и днес ще съм носталгично настроена, но на малко по-весела вълна.

За сложните приятелски връзки

Хората обикновено се събират с хора, с които си подхождат по характер. Приятелството се гради на взаимно разбиране, подкрепа и уважение. Имала съм, както бас ловя и вие, приятели, с които в началото всички върви добре, харесваш ги и си пиете кафето чудесно, а ето, че в един момент всичко това се променя.

girls-friendsБеше точно с една година по-голяма от мен. Помагахме си много и споделяхме несгоди в живота и любовта. Беше нещо като моя най-добра приятелка в студентските години. Аз обаче открих съпруга си, а тя още дълго време остана сама. В един момент започна много често да споменава, че „аз съм се уредила“ и съм забравила какво е да си сам. Не й обръщам достатъчно внимание, не съм и звъняла както преди, не я разбирам и „защо, по дяволите“ я карам да мисли позитивно, което за мен било вече лесно, тъй като съм имала приятел, а тя е в депресия?!!!! Опитвах какво ли не, за да й се реванширам. Обаждах й се при всяко излизане с компания, пиехме кафето си, ходихме да тичаме из градския парк. Но се стигна до там, че приказките й започваха да ме натоварват, тъй като всяка втора нейна дума беше за това колко е самотна и как аз съм била по-щастлива от нея. Започна да ме злепоставя и пред хора и се принудих с тежко сърце да сложа край на отношенията ни.

И до днес все се връщам към тази бивша приятелка, за която малко ме е жал, но открих, че не мога да страдам заради това, че не й е възможно да приеме, че моят късмет в любовта е излязъл преди нейния. Почти през цялото време на излизанията ни звучеше драматично и доста злобно, което ме обиждаше.

Защо се сетих за това? Ами вчера я видя на главната с бебе на ръце, омъжена и щастлива. Поздравихме се и тя ме покани да излезем на кафе и да възобновим приятелството си от едно време. Не приех. Не ми се стори редно. Може и да се е променила, но още помня злобата, с която гледаше към щастието ми и думите й, с които ме караше да се чувствам виновна, че при мен нещата вървят, а при нея не. Смятам, че това са човешки черти, които никога не се изкореняват, а и честно казано не искам точно сега, когато имам свое семейство и съм си изградила навици и порядки, достигнала съм до душевна хармония и равновесие, да допускам така противоречив човек в близост до себе си и чрез мен до хората, за които живея.  Ако щете ме съдете.

 

За живот, уют и топлота

Нестандартните решения в обзавеждането винаги са ме удивлявали, но честно казано си падам традиционалистка що се отнася до това. Смятам, че в основата на думата „дом“ трябва да присъстват елементи като „уют“, „практичност“, „удобство“. Разбира се, дори и такива понятия са въпрос на гледна точка и личностно усещане, но на подсъзнателно ниво хората сме съвсем еднакви – влияем се от едни и същи неща и реагираме по подобен начин. Привлича ни живота и търсим топлота.

Във все повече домове на приятелки, на които гостувам, забелязвам разчупени секции, модерни дивани с метални орнаменти, множество вази с изкуствени цветя и едрокосмести килими върху мрамор, плочки, гранитогрес. Не мога да отрека, че добре аранжираната стая гали окото, но що се отнася до мен, не съм много убедена, че съвременните дизайнерски решения отговарят напълно на нуждите на едно семейството. Едрокосместите килими се почистват изключително трудно, металните крачета на диваните водят до много наранявания, разчупените секции не осигуряват достатъчно пространство за вещи. А изкуствените цветя приличат на неувяхващи мумии. Единственото, което може да лъха от един такъв дом е с студенина. Честно казано не се чувствам комфортно и бързам да си ида.

ameradnan-associates-pakistan-interior-design-hotel-interior-photo-home-interior-designСпоред мен няма нищо по-хубаво от пространство, постлано с паркет или ламинат, меки килими, мебели с възглавници, високи вази с живи, ухаещи цветя и секции с книги и пространство за чаши, статуетки, рамки за снимки. Всички тези малки елементи като една възглавница, дървена рамка, цветето вдъхват топлота и живот. А аз търся точно това. Искам всеки гост в дома ми да се чувства комфортно – да усети, че тук живеят хора, да е обгърнат от тяхното присъствие, история, индивидуалност. Да се отпусне, да му е приятно, интересно и уютно.