Archives

Слънцето и слънчевите лъчи

мар.19

Всички знаем за слънцето. Виждаме го всеки ден. Разбрали сме, че този важен жълт кръг в центъра на Слънчевата система, че е основният ни източник на светлина. В много части на света различни общности правят култ към слънцето. Те празнуват съществуването му и ползите за здравето и живота на хората.

Всеки 21 юни, съвпадащ с лятното слънцестоене в северното полукълбо на земята, най-дългият ден в годината, екологичните организации отбелязват Международния ден на слънцето. Дори в наши дни сме отредили цял един ден в почит на източника на ни на топлина и живот.

Слънцето влияе не само на планетарния баланс, то също оказва влияние и върху здравето ни и може да ни движи духовно и емоционално. Ето и няколко реални ползи от досега ни със слънчевите лъчи, които видимо ще подобрят състоянието ни.

Излагането на слънце действа като терапия с противовъзпалителен ефект при някои дерматологични заболявания. Слънчевите лъчи помагат на тялото ни да генерира витамин D. Кожата при получаване на ултравиолетово лъчение събира витамин D, който се метаболизира в бъбреците и се трансформира в активна форма. По този начин се допринася за усвояването и отлагането на калций в костите. Освен това витамин D е от съществено значение за минерализацията на зъбите.

Ултравиолетовите лъчи от слънцето регулират производството на мелатонин – хормон, който регулира съня. Слънчевата светлина редуцира нивата не веществота в организма, така че да ни помогне да се чувстваме по-будни и енергични.

Доказано е, че излагане на слънце само за 10 минути е достатъчно, за да се тонизира тялото ни. Помага и за повишаване на защитните сили за организма, тъй като увеличава броя на белите кръвни клетки в неутрофили и лимфоцити. Слънцето оказва благоприятно въздействие и при понижаването на холестерола.

Медитацията – вече и за кариерно ориентирани

ян.10

Въпреки че вече има по-големи познания за ползите от медитацията и разбирането на това какво всъщност представлява тя, все още съществува стереотипът, че е дейност само за хора, които са спокойни, заинтересовани от мистика или с бъдещи планове да станат монаси. Но как може медитацията да помогне на вашата кариера?

Горната представа не може да бъде по-грешна. Медитацията може да донесе многобройни ползи, включително в корпоративната среда. Вече е известно, че много от големите предприемачи и успешните хора в корпоративния свят имат този навик и неслучайно Опра Уинфри и Джеф Вайнер са в този списък.

Сред многобройните ползи на медитацията за ума се нареждат и положителните промени в начина на справяне с междуличностните отношения и стресови ситуации, в допълнение към подобряването на производителността и удовлетвореността в работата и в живота като цяло.

Ето някои от ползите, които може да ви донесе медитацията.

По-малко стрес

Според проучване, проведено от Калифорнийския университет в САЩ, хората, които медитират повече от 10 години, имат видимо по-ниско ниво на кортизол и адреналин – хормони, свързани с тревожността и депресията, в сравнение с тези, които нямат този навик.

Освен това, по време на медитация, тези хормони намаляват нивото на производството си, което допринася за по-спокойно и по-уверено състояние през целия ден.

Multitasking

Според други изследвания, проведени от Университета на Вашингтон, САЩ, медитацията подобрява способността за извършване на повече от една задача едновременно, дори в стресови ситуации. По този начин човек е в състояние да се справи с голям списък със задачи с различни нива на приоритет, без да се чувства изтощен или стресиран.

Това увеличава производителността на практикуващите и често удовлетвореността им, тъй като те са в състояние да напредват повече в ежедневието си и да постигат дългосрочните си цели по-бързо и гладко.

По-добра когнитивност

Само 4 дена медитация е в състояние осезаемо да намали умората, тревожността и да повиши информираността и вниманието в настоящето. В допълнение, практиката доведе до подобряване на когнитивната система на участниците и в начина на справяне със стресови ситуации.

Откъде можете да започнете?

Противно на това, което мнозина мислят, медитацията не е да седиш в лотосова позиция с напълно празен ум. Разбира се, има практики, които се фокусират върху това да не мислят, но това не е универсално правило. Има различни методи с различни цели, но най-разпространеният в момента е така наречения „майндфулнес“ (mindfulness).

Майндфулнес е медитативна практика, възникнала в източната култура, най-вече от будизма, и нейната основна цел е да развие фокус върху настоящето по отношение на мисли и усещания. Това става чрез дихателни упражнения, осъзнаване на тялото и основното, оставяйки мислите да текат, без да се задържат.

Има няколко приложения, които могат да ви помогнат в тази практика с ръководства от уроци и обяснителни видеоклипове за медитация – достатъчно е единствено да потърсите в YouTube или на други места в интернет.
Как мислите, струва ли си да опитате?

Лек за объркаността

ное.20

Какво правим обикновено, когато се чувстваме объркани? Отхвърляме объркаността и се опитваме да се освободим от нея или да я отстраним; усилваме я, като размишляваме върху нея, или се изгубваме в нея; или се откъсваме от объркаността си като се откъсваме от себе си. В типичния случай се оглеждаме извън себе си за някакъв вид утеха, подкрепа или съвет. Не е възможно да открием онова, което искрено търсим, когато гледаме навън. Може би си мислим, че сме открили нещо, ала то е временно и в крайна сметка изгубваме намереното или непрестанно се тревожим дали няма да го изгубим. В края на краищата никоя външна помощ не е лекарство за нашето страдание. За да намерим най-доброто лекарство трябва да се обърнем навътре. Това не означава да подобрим идеите си, да подложим на проверка мислите си и да променим чувствата си. Означава да се обърнем навътре, за да намерим помощ, там където вече сме.

Същинска природа

ное.7

Понеже сме хора, ние обичаме да споделяме истории. Умът на болката включва въображението на егото. Историята е изтъкана от мисли и образи. Тя може да изглежда разумна , ала не е в състояние да обеме истината за фундаменталната ни раздяла с нашата същинска природа. Нашите истории може да ни носят удоволствие и да ни забавляват, както и да ни потрисат и ужасяват. Обаче ние не сме историите, които разказваме. И независимо колко умен или опитен е разказвачът, умът на болката не може да ни освободи от страданието, което изпитваме. Кое нещо действително ни освобождава от страданието? Мигът, в който изпитаме проблясъка, че сме по-големи от това, за което си мислим или което чувстваме – този миг е лечебен.

Изпитвали ли сте подобно преживяване?

Страданието

окт.10

За да излекуваме своето лично, семейно и обществено страдание, трябва да разпознаем реакциите, които извършваме по силата на навика. Те затъмняват истинската ни природа и ни пречат да живеем напълно свързани с присъщия ни разум и способности. Реакциите, които извършваме по силата на навика спрямо различните предизвикателства в живота, наричаме тяло на болката.

С думата „тяло“ имаме предвид не само физическото тяло с неговите напрежения, болки, ограничения, и болести, а и чувството ни за идентичност като цяло, чувството ни за „аз“ или за „мен“.

Именно това тяло на болка е онова, което чувстваме, че сме ние и което мислим, че сме в този момент.

Когато реагираме в моменти, изпълнени с напрежение, се активира кармично идейно тяло на болката. Ала това чувство за „мен“ е съвършено погрешна представа за нашето Аз. Вероятно сте се чували да казвате в един или друг момент. „Аз минавам през труден период. Аз се разделих със съпругата си. Аз имам трудности с началника си.“ И все пак основния проблем е именно вярата в тази идентичност.

Монетата на живота винаги има две страни. Може би е важно да се научим да поглеждаме и хубавата и страна.