Някога човекът и природата са живели в хармония, но днес това не изглежда да е така. Сега се стремим да я завземем и по всякакъв начин да я убедим (дали нея, или себе си), че не ни е нужна. Например генно-модифицираните храни, около които се беше вдигнала голяма врява преди време. Вземаме нещо, създадено от природата, и подобряваме качествата му, които не ни харесват. Колко сме велики и по-напред от нея! Нищо чудно скоро и доматите, които ядем, да ни проговорят или надживеят. Истината е, че няма как да сме сигурни дали в храната има ГМО, или не – на външен вид по нищо не личи.

Ролята на най-висш разум на Земята ни дава правото да я третираме по всевъзможни начини. Поне ние така сме го решили. А замисляли ли сте се за това, че човекът като вид не е единственият жив организъм на земята. Животинският и растителен свят ни превъзхожда числено, но той не може да се мери с нас, затова ние сме поели контрол над планетата, която всички обитаваме. Тук ние определяме правилата.

Природата също си има своите начини да комуникира с нас – наводненията от последната година го доказват. Но тя не го прави с умисъл и користна цел, нито пък се защитава. Съществува вероятност това, което се случва, да е последствие от нещата, които ние правим. Вредим ли на нея, вредим и на себе си. Това е причинно-следствената връзка, за чието съществуване  може би сме забравили някъде по пътя напред и нагоре.