Нали сте чували приказката „С деца на море – да ти се пързалят на сапуна и да ти се изпикаят в сапуниерата“. Е, нещо подобно е, само дето вече в хотелите дават малки сапунчета без сапуниери или пък дозатори с душ гел.
Първото ни ходене на море с детето беше преди три години, когато с мъжа ми решихме, че е достатъчно голямо да стои по-дълго на плажа и готово да приеме закалката на морската вода. Ако го бяхме завели като бебе, щяхме да стоим съвсем малко на плажа, предимно на брега, да топим в морето само крачетата, да се съобразяваме с режим на хранене и да не можем да си отпочинем както трябва.
Е, не че през първия път успяхме, но беше къде-къде по-добре. Единствено с две неща не успях да свикна, но сега гледам с много любов и насмешка на това. Сутрин малкият човек се излюпваше пръв. Голямо нетърпение беше да се ходи на плажа и да се закуси с гореща мекица с пудра захар. А вечер станеше ли 10, независимо, че бяхме ударили стабилна обедната дрямка, редовно се излизаше с номера: „Аз съм малко дете и вече трябва да спя“. Голям смях, но и… край на вечерята в ресторанта и нощните разходни. Разбира се, ние сме прилични родители. Така или иначе нямаше да стоим до среднощните, но поне час, час и половина макс нямаше да ни се отрази зле. Но „малкото дете“ се хващаше изпълнително за ръка и се водеше да спи.
Всъщност, ако е послушно, с малко дете на море не е толкова зле. Чувстваш се някак мил и особено дисциплиниран. Да не говорим, че всъщност водиш много здравословен живот и почиваш интензивно. Отиваш на плажа, когато слънцето е леко и се прибираш точно преди жегата, така че рискът да изгориш е минимален. Спиш повече и хапваш само в ресторанти, или приготвяш за всички здравословна храна, подходяща за нежния детски стомах.