Хлябът е част от хранителната диета на много хора по света. Исторически погледнато, той е играл важна роля в оцеляването на човека през годините, а навремето плодородните земи, където е можело да се отглежда жито, са били сред най-желаните територии, които да се включат към една държава. Разнообразието от хлябове според начина на приготвяне и формата е огромно – с брашно от пшеница, ръж, ориз, нахут; кръгли, квадратни, плоски, елипсовидни… Списъкът е дълъг, а различните региони на света си имат и характерни хлябове, на някои от които ще обърнем внимание днес. Ще спомена и за един любопитен ала испански хляб, но произвеждан от българския хлебозавод Елиаз.

В Ямайка например си имат своето бами (bammy) – това е плосък хляб, направен от брашно от тапиока. Той произхожда от племето на араваките, които се смятат за най-ранните жители на ямайска територия. Този хляб присъства на трапезата на местните за закуска. На обяд пък често се поднася с пържена риба, но, забележете, като гарнитура към нея.

Кашкавалените питчици са добре познати и у нас, но тези от Бразилия са различни, защото носят южноамериканския дух :). Правят се или от царевично брашно, или от брашно от тапиока и се наричат Pão de Queijo, което в превод от португалски си означава точно кашкавален хляб. При приготвянето му местните не използват мая, слагат яйце, което помага на питките да бухнат.

Pain de Ménage е характерен за Квебек и може да го наречем френско-канадския прочит на тамошния обикновен селски хляб. Прави се по стандартния процес – от брашно, вода и мая, но местните добавят и свинска мас. Препоръчва се да се яде топъл, но това и ние си го знаем :).

Банановият хляб вече се яде навсякъде по света, но е особено популярен в карибските държави и най-вече в Аруба, Бахамите и отново Ямайка, предполагам защото там растат много банани :). Обикновено той се сервира сутрин с малко сметана отгоре заедно с кафе или чай. Децата го обожават като нещо, което да хапнат набързо.

Индийският хляб „наан“ е плосък и се пече на фурна. Разпространен е в цяла Югоизточна Азия. Най-вкусен е с масло или по-точно с пречистеното индийско масло „гхи“, което се прави след разтапяне на краве масло и отнемане на пяната му. Хубавото на този хляб е, че в него може да се увие всякакъв пълнеж.

Хлябовете у нас са разнообразни. Традиционно приготвяме и консумираме бял пшеничен или ръжен хляб. На фона на екзотичните, за които писах по горе, най-любопитен е нашенският ръжено-пшеничен „Пан-Касеро‟ на хлебозавод Горубляне – Елиаз. Освен името, на испански „pan casero“ означава домашен хляб, той се прави по различна технология, за да се запазят всички хранителни качества на ръжта. Не знам дали испанският домашен хляб има такъв вкус, но нашият определено – да, благодарение на прецизната работа в Елиаз. Пан-Касеро е подходящ за традиционната ни българска закуска със сирене или любимото следобедно лакомство с масло и сладко върху запечена филия.