Аз много държа на приятелските отношения с хората около мен. Имам много добри познати, но истинските приятели се броят на ръцете на едната длан. Искрено да Ви споделя, че между нас жените съществува известна доза завист. Тя е доста прикрита, но познавайки характерите на хората смея да твърдя, че усещам това дразнещо чувство.
В разговорите по приятелски често се засягат различни теми и отношението на всяка присъстваща личност към тях. Има хора, които много обичат да се хвалят и такива, които не спират да се оплакват. Радвам се, че с моята компания е веселба и по-често се смеем и шегуваме. Дори и така на моменти улавям прехвърчането на искри на завист между две от момичетата. Едната все захапва другата и на шега вмятайки нещо отрицателно я излага пред компанията. В такъв момент се чувствам доста неловко и не знам как да постъпя и коя да защитя. Аз си обяснявам това така – хората са създадени така, че да искат все повече и повече, а в 21- Ви век материалните придобивки са на първо място.
Затова човек, който не е постигнал много в своя живот често е гневен и жлъчен на по-проспериралите от него. Дразни се, че приятеля му има по-хубава кола, по-добра работа или по-красива жена дори. Българите за съжаление много обичаме да гледаме в паницата на другия. Не се питаме колко труд, нерви и безсънни нощи е вложил за да постигне нещо в живота си.
Завистта е отвратително чувство, което разяжда нас и отблъсква околните. Няма човек, който да не го чувства на моменти, но поне нека не го показваме така явно.