В очакване на новогодишната нощ сме. Макар че 2020-та беше трудна и изпълнена с изпитания, по това време на годината хората винаги откриват изгубената си надежда за по-добро бъдеще. Отбелязването на този момент, който дели старата от новата година, е белязан с много емоции, настроение и различни традиции по цял свят. Тук ще разгледаме няколко от тях.
Вечерта на 31 декември в Гърция е свързана с хазарта. Независимо дали в казиното или у дома с приятели и роднини, игра на карти и игри със зарове – късметът е предизвикан, понякога дори включва много пари или имущество. Гърците често играят до ранните часове. Който спечели, ще има късмет през цялата година, а който изгуби, може поне да се надява на щастие в любовта.
Хогманай – така наричат края на годината в Шотландия. Той продължава няколко дни. Традиционно шотландците ходят от къща на къща, посещават приятели и роднини и им пожелават щастлива нова година. Тъй като тази дейност понякога може да отнеме повече време, не започват в навечерието на 31 декември, а един ден по-рано. Друг обичай е свързан с първия човек, който прекрачи прага дома през новата година. За него се приема, че е на късмет на домакините и го черпя със сладкиши и разбира се с уиски.
В Русия има две чествания на Нова година, старата и новата. Тъй като Руската православна църква следва стария Юлиански календар, старата Нова година се празнува през нощта на 13 срещу 14 януари. Независимо дали на 1-ви или 13-ти – в Русия е обичай да се желание за Нова година на лист хартия в последните минути на старата година. След това листът се изгаря и пепелта се изсипва в чаша шампанско. Ако чашата се изпразни до полунощ, желанието ще се сбъдне.
Tag Archive | обичаи
Митове и предания от цял свят
Винаги ме е влечала митологията. Повечето хора обаче я откриха с кинопродукциите за вампири, магьосници, русалки и богове. Заинтригуваният започва да се рови в интернет за повече информация. От собствен опит знам обаче, че най-ценните данни няма да намери в уеб-пространството, а в библиотеките. Именно посещението ми онзи ден в търсене по темата е повод за написването на статията ми днес.
Изнамерих страхотни книги за друидските легенди, разпространени на Острова, както и викингски разкази за богове. Четейки, открих известни прилики с родните обичаи. Много от вас, сигурна съм на 100%, не подозират колко интересни същества и предания имаме ние. Всъщност в земите, на чиято днешна територия е България, се е практикувало магьосничество от древни времена, разпространено е вампирясването, тук са леговища на лами (респективно змейове/дракони), водни нимфи, самодиви и много други. Тук се намира пещерата към Подземния свят, по която е слязъл Орфей, тук имаме вълшебни билки и безсмъртни богове.
От тези три митологии и до днес са запазени и се практикуват известни ритуали. Ще ви разкажа за два, които четох и много ме впечатлиха. Единият е друидски, а другият – български. И двата са предсказания за младите девойки за кого ще се омъжат.
Според друидите това може да покаже кора на ябълка. Тя трябва да е едра и сладка, според вкуса на момичето, на което ще се гадае. Взима се вода, стояла на открито под букет от цветя в нощта на есенното равноденствие. Над тази вода, разлята в широк съд, девойката трябва да обели ябълката на веднъж – без да разкъсва кората. Цялата обелка хвърля във въздуха над водата, задавайки високо въпроса за кого ще се омъжи. Падналата във водата ябълкова обелка показва първата буква от името на бъдещия жених. Не се заблуждавайте – кората се разкъсва, извърта се, така че може да се падне всяка буква.
Българският обичай със същото значение е Ладуването. Извършва се на 24 юни – Еньовден. Тогава моми събират в менче мълчана вода от седем извора. Във водата всяка поставя своя вещ (гривна, пръстен) с привързан към нея здравец. Менчето стои цяла нощ под цъфнал трендафил. На сутринта най-старият в дома предрича по накита коя за какъв мъж ще се задуми.
Ако ви стана интересно има още много легенди, които само очакват да бъдат прочетени…