Привет. Днес искам да споделя своето мнение относно телевизионните предавания, които помагат на хората в беда и затруднено финансово положение. Прави чест на техните продуценти и екип, че са се захванали с тази нелека задача. Трябват много усилия, средства и спонсори за да съществуват такъв род предавания. Едно от тези е с водеща Наталия Симеонова и се нарича „Предай нататък”. Аз често засядам пред телевизора и ровя из каналите. Така попаднах и на предаването. В него се разказва за живота на всякакъв тип хора – млади, стари, болни, бедни, от различни етноси. Те всички са с различни проблеми и искат помощ, тъй като за тях това е последния им шанс. Благодарение на хора от цял свят се събират средства и нуждаещите оцеляват по-лесно, лекуват се, живеят по-добре. В това предаване има най-вече тъжни истории. Да Ви призная доста често си плача, когато гледам тежката съдба на някои хора. Ние здравите, младите хора за съжаление не умеем много да се радваме на малките неща от живота. Искаме все повече придобивки, по-хубав живот и работа, повече внимание и какво ли не. Предавания от този род ме карат да се замисля, че си имам всичко важно и трябва да съм много щастлива. Не, че трябва да се примиряваме и да не се борим за повече, но има хора които искат само здраве. Благодарение на добри хора в такива предавания деца проглеждат, болни се излекуват, инвалиди се придвижват и т.н. Така се проявяват и типичните български черти на характера – добросърдечност и милосърдност.