Моето поколение нямаше как да пропусне зората на фолка, разгара на балканските ритми и разбира се сръбската скара и музика. Като заговорих за сръбска музика едно време една жена беше ненадмината. За Лепа Брена ви говоря, разбира се. Имахме на видеокасета незабравимият музикален филм с нейно участие „Хайде да се обичаме“, преведен още „Да правим любов“ („Hajde da se volimo“). Превъртала съм го милиони пъти, просто защото ме забавляваше играта на актьорите и най-вече изпълненията на Лепа Брена. Сякаш филмът е направен специално за нея. И можеше би е било точно така. 😉
И понеже тия дни се присещам за отминалите години, и днес ще съм носталгично настроена, но на малко по-весела вълна.