Нали сте чували приказката „С деца на море – да ти се пързалят на сапуна и да ти се изпикаят в сапуниерата“. Е, нещо подобно е, само дето вече в хотелите дават малки сапунчета без сапуниери или пък дозатори с душ гел…

Беше миналата година. Бяхме на море с приятелско семейство и техните малчугани, защото нали се сещате -щеше да е по-забавно. И наистина. На нас поне ни беше. Гледката на нашите приятели в ролята на укротители и възпитатели бе неоценимо преживяване.

Зная, че дори да прочетат тази статия няма да се обидят, тъй като много пъти сме обсъждали, че те са една забележителна италианска фамилия с много недостатъци, но пък много се обичат и това се вижда отдалеч. Всъщност, видимо, първото ти впечатление от тях е доста обемисто. Кола комби, натоварена от задния багажник, че даже и ВЪРХУ купето с чанти, пояси, надуваеми дюшеци и едно дървено конче. Нямам снимка, за да видите за какво става въпрос. Жалко!

А сега подред: настаняването – шумно и бурно – те бяха като малки индианчета в хотела, тръгнали на експедиция; на плажа майка им не можеше да ги извадеше от водата, а тръгнеха ли да тичат по пясъка сякаш минаваха стадо гепарди – бързи, яростни и пръскащи пясък навсякъде; вечерите пък не можеше да ги накара да легнат да спят. Само последните два дни, изтощени от слънцето и морето, бяха кротки като агънца и също толкова изпълнителни. Черешката на тортата на шоуто беше, че докато майката се мореше да ги усмири, бащата с гордост повтаряше „моите диваненца“.

Та така, тука мисълта „с деца на море… и т.н“ важеше с пълна пара. Че и сапуниера намериха и на малките сапуни се пързаляха.