Всеки си има своите пороци и грехове. Не мисля, че съществуват безпогрешни хора. Даже си мисля, че няма по-човешкото от това да се греши, за да може човек да се поправи и да продължи напред по-добър и извисен.
Наскоро четох доста статии на психологическа тематика. Не безинтересни ми бяха тези за Седемте смъртни гряха. Това са най-човешките пороци всъщност – най човешките грехове, които могат да те доведат до пристрастяване и да те накарат да изгубиш контрол над себе си и по този начин да те погубят. Алчност, Завист, Гняв, Гордост, Леност, Лакомия и Похот.
За гнева изобщо няма да говорим. Не е хубаво нещо и точка. Но полезен във времена на робство у поробения в малки дози, които да доведат до големи революции. НО: Кой не иска да има поне пет минути да си помързелува. О, с това напрегнато ежедневие да се изпънеш на някой далечен плаж и да си кротуваш под слънчевите лъчи е мечта за всеки с динамичен живот и изключително много работа за вършене. Но всяко прекалено залежаване омръзва. Почивката е най-сладка след упорит труд и точно толкова, колкото да те презареди. Не трябва да се отпускаме много, тъй като привикваме, а това ще доведе до пълна промяна на характера, на тялото дори и до множество здравословни проблеми. А ето го и главният виновник за влошено здраве. Лакомията е един от най-често срещаните грехове. Всякакви вкусове, гастрономически удоволствия, телевизионни предавания, канали по които се готви по 24 часа възбуждат апетита. Но не трябва да забравяме преди всичко, че храната е необходима за развитието ни, за оцеляването ни, а единственото, което ще спечелите от тъпченето е да се превърнете в доста грозна гледка за околните.
Кой в даден период от живота си не е изпитвал завист? Може би само тези, които са възпитани, че всичко, което им е дал Господ им е напълно достатъчно. И наистина, ако всички мислеха така светът щеше да е къде къде по-хубаво място, а Интригата, посестрима на Завистта – изкоренена. Алчността е поредна в списъка с грехове. Жаждата за повече – независимо дали са пари или попадналият в плен на греха е страстен колекционер на нещо – е сериозно психологическо отклонение, бих казала аз. Нормално е да имаш спортна злоба или спортна алчност, които да те мотивират да израснеш като по добър човек, но ако се оставиш тези чувства да те завладеят си обречен.
Похотта по-скоро трябва да се вземе като типично мъжки грях 😉 Не, че няма жени-пчелички, но като цяло на повечето жени им е необходим силен емоционален момент, за да си легнат с някой мъж. Поне така мисля. Не е грешно да си с партньора си, но безразборните и чести връзки не са се толерирани в миналото, не се толерират морално и в настоящето и определено няма и в бъдещето. Похотта е причина за много оставени за осиновяване деца, за разпространяването на наистина сериозни болести. Тя е свързана с първичния човешки инстинкт и тъкмо за това трябва да се контролира, защото все пак ние не сме животни и имаме съзнание, нали. Така че правете любов, а не война… но с мярка!
И последно – Гордостта. Според мен има доста здравословни порции гордост, които помагат на човек да отстоява себе си. Според мен гордостта е сложена сред греховете с възпитателна цел в минало общество на господари и подвластни. А в днешния свят прекалената гордост също може да направи хората злобливи и да ги превърне в аутсайдери за обществото си.
Е, каква е поуката. Че всеки носи всеки един грях в себе си, но той не се превръща в грях, докато не му се отдадем. Всяко нещо е хубаво, но само и единствено с прилични граници в разумна доза. Чао, приятели, и умната!