Когато навън е студено, опитвам да стопля тялото и душата си с вкусна и ароматна чаша чай. Завита в любимото пухкаво одеяло, с книга в ръка и чисто съзнание – така минават моите зимни уикенди. Именно един такъв ме накара да си спомня моментите, когато бях малко момченце.

В детските ми дни, особено през зимните ваканции, много обичах да прекарвам времето си с баба и дядо. Не само защото постоянно ми готвеха любимите ястия и изпълняваха всяка моя прищявка, но и защото някак си успяваха да оставят топлина в сърцето ми.

Баба винаги ме посрещаше с гореща чаша чай от каркаде – червен на цвят, благоухаен и много любим. Винаги му добавях лъжичка мед, след което отпивах няколко глътки и го забравях. Щом поизстинеше, дядо ме приканваше да го изпия. Аз обаче добавях хляб, натрошавах сирене и изсипвах малко количество захар – ставаше чудна попара.

Спомням си, че баба и дядо много ми се радваха. И аз бях щастлива в онези дни. Предполагам, че като четете тези редове и вие се сещате за вкусните чаени попарки, които са ви правили бабите. Сега не бих хапнала отново, но щом ми замирише, веднага се връщам назад във времето и се появява точна тази идеалистична картинка от детството ми.

Когато растях, не пропуках своята чаша чай. С годините се промени и начинът, по който го обичам. Вече го пия чист – без мед или захар, защото вярвам, че така се усещат истинските му вкусови и полезни качества. Преди всичко билките са ценни за здравето ни, а като допълнение поддържат и духа ни.

В момента дори консумирам единствено чай, не пия кафе. Така и не се научих да обичам вкуса на горчивата черна напитка. На някои хора им се вижда странно, но е така. Дори в летните дни обичам чай.

Опитайте и вие да си направите гореща напитка от любимите билки, уединете се със себе си и се отпуснете – ще ви връхлетят толкова много спомени и любими моменти, че ще искате винаги да пиете този майчен чай.