Учените изучават връзката между хората и животните и също така придобиват представа за човешкото социално поведение. Според тях привързаността ни към домашните ни любимци се развива най-вече несъзнателно, водено от биологично и социално чувство. Изглежда дори има мозъчни клетки в човешкия мозък, които са специализирани за разпознаване на животни.

Освен това много хора сякаш са програмирани да се грижат за слаби малки деца, които се нуждаят от повече внимание от другите – и малките животни предизвикват същите реакции у нас. В допълнение, гледката на сладки домашни любимци води до освобождаване на хормона окситоцин – на гушкането, който е свързан с емоции като близост, любов.

Проучванията показват също, че кучетата например разпознават нашите емоции и съзнателно ни утешават, когато сме тъжни. Освен това много домашни любимци насърчават по-здравословен начин на живот , като принуждават собственика си да спортува по някакъв начин – дори ако това е ежедневната разходка. Хората, които имат домашен любимец, също се чувстват по-„нужни“ и като цяло са по-малко тревожни, самотни или депресирани.

Внимание: Животните имат много нужди, на които трябва да се обърне внимание, за да могат да водят живот, подходящ за вида им. Важно е преди да си вземете домашен любимец да се информирате повече за него и да помислите реално как и дали може да се организира ежедневието с още един член на семейството.