Като малка винаги съм се възхищавала на огромните аквариуми пълни с какви ли не рибки, от Гупи до екзотични, шарени видове, напомнящи ми за „Търсенето на Немо“ . В зъболекарския кабинет аквариума беше единственото успокояващо нещо.

Много ми се искаше вкъщи да си имаме един аквариум, дори и не чак толкова голям. Имах приятелка, която живееше на горния етаж и имаха в коридора огромен аквариум с прекрасни рибки и корали. Прекарвахме часове само да ги наблюдаваме и си предтавяхме, че сме малките русалки Ариел, а аквариума е нашият подводен свят. Та най-накрая се престраших и реших, че и аз ще си купя рибки, въпреки че отдавна минаха годините на моето детство, но то пък човек е на толкова години на колкото се чувства. И така в една неделна сутрин реших, че искам да внеса малко живот във всекидневната, реших, че се нуждае от малко промяна и ми хрумна за моето несбъднато желание от детството. И така се озовах в най-близкия зоомагазин, избирайки си рибки. Тъй като никога не съм имала домашен любимец, реших да не рискувам още от самото начало с повече рибки, а реших първонално да си взема една златна рибка. Всички сме чели приказката за златната рибка, иска ми се и аз да си имам такава. Купихме аквариум, мъничък, ако успея да се справя ще си купя по-голям. Взех си играчки за аквариума и най-важното взех си и рибката. Ами да ви кажа много хубво ми се получи. Във всекидневната наистина кипи от живот, много краиво. И като всеки добър стопанин започнах да се иформирам в Интернет как да си отгледам рибката, че да мога да й осигуря и компания. Прочетох, че в Швейцария е забранено да се отглежда самотна златна рибка. Там даже се считало за жестоко да отглеждаш в изолация, иначе така социалните рибки, честно да ви кажа стана ми много мъчно, добре, че не живея в Швейцария.

Въпреки това, аз съм решила, че моята Ариел, както си кръстих рибката, ще си има другарче, например Себастиан, но другата седмица, а сега й се любуваме докато вечеряме.