Обичам лятото – заради топлината, слънцето, морето, пътешествията. Лятото е живот, движение и емоция. През лятото всичко се променя, дори и ние се чувстваме по-енергични, чувстваме се щастливи.

Да, лятото ни напомня, че щастието съществува. То е в бронзовия загар на кожата, във вятъра в косите, в солената вода или там, високо в планината, близо до облаците, слънцето и птиците. Близо до свободата.

Сякаш задачите, сроковете, трафикът, всичко, което ни напряга просто избледнява и започваме да мислим за себе си. Но не егоистично. Знаете за какво говоря – бягство от градската джунгла, в търсене на онзи малък оазис, който душата ти ще разпознае веднага като нещото, от което се е нуждаела цяла година.

И не е нужно да отсядаме в някой скъп хотел или да наемаме маса с изглед към морето. Толкова по-истинско и хубаво е да оставяме стъпки в пясъка, а вечерта да си запалим огън, да заспим, гледайки към звездите, да пием студена бира и да играем на гоненица със слънчевите лъчи.

Защото лятото е това – романтика, щура любов, емоция. Обичам го лятото, защото тогава преоткривам себе си и живея. Пълноценно.