Обичате ли домашни любимци? Аз харесвам животните, но доскоро не си представях да отглеждам някой косматко вкъщи. Обаче знаете силата на детската молба, щом те помолят за нещо с влажни очички, искрено и от сърце, няма как да им откажеш.

Така се сдобихме с котка на име Лара. Тя е бяла персийка. Има невероятно красиви зелени очи, които те умиляват на секундата. На външен вид изглежда като манекенка, но в котешки вариант. Красота и съвършенство в животински облик.

Лара е послушна, но не обича да я галиш. С децата е винаги малко по-резервирана, но ги търси за игра и не им посяга. Определено не е злобна и не се опитва да нарани когото и да е било. Хапва само подбрана храна, а това, което не ѝ харесва, след това го повръща.

Бързо се свиква с животно вкъщи и веднага става като член от семейството. Не съм вярвала, че ще го кажа, но е така.

За първи път усетих тази привързаност, когато имах изтощителен ден в работата, не бях се наспала и през не успях да консумирах пълноценна храна. С последни сили се прибрах и веднага легнах. След няколко минути при мен дойде котката. Започна да мърка и да обикаля около тялото ми. За моя изненада се покатери върху възглавницата и легна точно на върха на главата ми. Постоя около 10 минути. После се премести върху корема ми, а накрая се намести в дясната ми длан.

Лара мъркаше през цялото време, а аз не помръдвах. Някак си съм заспала и се събудих след час. Котката я нямаше, но и умората бе изчезнала. Иска ми се и вярвам, че именно нашият най-малък член от семейството успя да ме излекува.

Реших да изпробвам теорията си и след всеки изморителен ден се прибирах и лягах. Лара идваше с един скок на леглото и започваше да мърка и лекува. И двете знаем, че щом съм в хоризонтално положение, значи имам нужда от нея и от полягването ѝ на дясната ми ръка.

Изградихме си невероятни взаимоотношения с нашата котка. Тя е любимка на всички ни и се радвам, че я взехме. Приятно е да имаш мъркаща лекуваща Лара.